Макензи лапна един ментов бонбон и си прибра пакетчето, без да ми предложи.
— Това е доктор Хънтър — представи ме на останалите и захруска бонбона. — Той е специалист по съдебномедицинска антропология. Ще ни помогне да идентифицираме трупа.
— Доста усилия ще трябва да положи — обади се някой. — Трупът не е тук.
Последва смях. Те си вършеха работата и негодуваха срещу всеки, който им се намесеше. Особено ако е цивилен. И преди се бях сблъсквал с подобно отношение.
— Доктор Хънтър е тук по молба на старши детектив Райън. Моля да му окажете помощ, ако е необходимо.
Гласът на Макензи прозвуча остро. По израза на лицата на останалите разбрах, че не приемат този начин на говорене. Това не ме засягаше. Вече бях клекнал до петното почерняла трева.
Можеха да се доловят смътните очертания на разлагащото се тяло, което бе лежало там. Няколко ларви се гърчеха, а по почернялата измачкана трева като снежинки бяха разпръснати бели пера.
Огледах внимателно едно от перата.
— Сигурно ли е, че крилата са били от лебед?
— Така смятаме — отвърна един от криминалистите. — Изпратихме ги на орнитолог за потвърждение.
— А проби от почвата?
— Вече са в лабораторията.
Щяха да проверят съдържанието на желязо в почвата, за да установят какво количество кръв е попила. Ако гърлото на жертвата е било прерязано там, където откриха трупа, съдържанието на желязо щеше да е високо. Ако ли не, то или раната е била нанесена след смъртта, или жертвата е била убита другаде, а тялото изхвърлено тук.
— Проверихте ли за насекоми? — попитах отново.
— Знаете ли, и друг път сме вършили тази работа.
— Знам. Просто се опитвам да разбера докъде сте стигнали.
Той въздъхна демонстративно.
— Да, взели сме проби за насекоми.
— Какво открихте?
— Наричат се ларви.
Няколко души се изхилиха. Изгледах го.
— А какавидите?
— Какво за тях?
— Какви бяха на цвят? Светли? Тъмни? Имаше ли празни обвивки?
Той примигна мрачно. Вече никой не се смееше.
— А бръмбари? Имаше ли много по тялото?
Беше вперил поглед в мен, все едно че бях луд.
— Това е разследване на убийство, а не училищен проект по биология!
Беше от старата школа. Новото поколение криминалисти бяха готови да усвоят нови техники на работа, искаха да научат всичко, което може да им помогне. Но все още имаше и такива, които се противяха на всичко различно от техния опит. Неведнъж бях попадал на такива хора. Очевидно все още съществуваха.
— Различните насекоми имат различен цикъл на живот — обърнах се към Макензи. — Ларвите тук са най-вече на мухи месарки, на сини и зелени мухи. Може да се предположи, че откритите рани са привлекли насекомите веднага. Ако е било през деня, те са започнали да снасят яйца до един час.
Разрових почвата и извадих една неподвижна ларва. Поставих я на дланта си.
— Тази скоро ще се превърне в какавида. Колкото по-възрастни са, толкова по-тъмни стават. Като я гледам, бих казал, че е на седем или осем дни. Не виждам никакви следи от обвивки наоколо, което значи, че нито една ларва все още не се е излюпила. Пълният цикъл на развитие при месарките е четиринайсет дни. Това означава, че тялото не е лежало тук толкова дълго.
Хвърлих какавидата на тревата. Останалите криминалисти бяха зарязали работата си и ме слушаха.
— Така че според първите наблюдения на насекомите, можем да направим предварителното заключение, че смъртта е настъпила в интервала между една и две седмици. Предполагам, че знаете какво е това? — попитах и посочих следите от белезникавожълто вещество, полепнало тук-там по тревата.
— Това е страничен продукт при разлагането — обади се сковано един от криминалистите.
— Точно така — потвърдих аз. — Нарича се адипоцир. Известен е още като трупен восък. В основата си това е сапун, образуван от мастните киселини на тялото при разграждане на мускулните протеини. Той прави почвата високо алкална и тревата загива. Ако погледнете това бяло вещество, ще видите, че е крехко и ронливо. Това означава, че разлагането е настъпило бързо, защото в противен случай адипоцирът е по-мек. Това е напълно естествено, когато тялото е на открито в горещината и има много рани, през които да проникнат бактериите. Обаче количеството му е малко, което отново показва, че от настъпването на смъртта са минали по-малко от две седмици.