— Моля… — гърлото й бе сухо, а гласът толкова дрезгав, че едва го разпозна. — Моля ви, защо правите това?
Тишина, нарушена само от дишането му. Във въздуха се усещаше мирисът на тютюн. Нещо прошумоля, някой се движеше.
И музиката започна отново.
11
В четвъртък в Манхам нахлу мраз. Не беше физическо усещане, защото времето бе все така горещо и сухо. Но като оставим климата настрана, усещането за студ беше неизбежна реакция на последните събития или по-скоро резултат от проповедта на Скарсдейл. Психологическият климат в селото рязко се промени за една нощ. Вече бе невъзможно да се обвинява външен човек за извършената жестокост и местните хора трябваше да се вгледат внимателно в себе си. Подозрението се промъкваше като вирус, носен по въздуха. Първоначално не се забелязваше, но първите жертви вече бяха поразени.
Както при всяка зараза и тук някои бяха по-податливи от други.
Още не бях осъзнал това, когато рано вечерта се прибирах от лабораторията. Хенри отново се беше съгласил да поеме работата ми и с махване на ръка бе отхвърлил предложението ми да повикаме заместник.
— Отсъствай, колкото е необходимо. Малко работа ще ми се отрази добре — беше ми казал той.
Докато карах, прозорците на колата бяха отворени докрай. След като излязох от най-натоварените пътища, замириса на трева. Това сладникаво ухание бе по-силно от миризмата на засъхващата блатна кал, от която лъхаше на сяра. Беше ми приятно, защото този мирис бе съвсем различен от смрадта на химически детергенти, която бе полепнала дълбоко в носа и гърлото ми. Беше дълъг и изморителен ден. През по-голямата част от времето бях работил върху останките от Сали Палмър. От време на време се чувствах раздвоен, когато се опитвах да свържа спомените си за общителната, жизнерадостна жена, която познавах, с купчината сварени кости. Не исках повече да мисля за това.
За щастие имах твърде много работа, за да се задълбочавам.
За разлика от кожата и меките тъкани върху костите остава отпечатък от всичко, което ги е наранило. При Сали Палмър някои следи бяха просто драскотини, които нищо не разкриваха. На три места обаче острието беше навлязло толкова дълбоко, че бе оставило следи и върху костта. Върху плоската кост на лопатката се виждаха две еднакви бразди. Там, където бяха прорезите на гърба й, в които бяха забити лебедовите крила. Бяха дълги от петнайсет до седемнайсет сантиметра и се бяха получили в резултат на един-единствен замах с острието. Това беше съвсем ясно, защото раните бяха по-плитки в краищата, отколкото в средата. И в двата случая ножът се бе движил по лопатката, а не е бил забит направо. По-скоро порезни рани, а не прободни.
Използвах миниатюрен електрически трион и прорязах браздите по цялата им дължина. Марина се въртеше около мен и ме наблюдаваше с любопитство, докато оглеждах повърхностите, където ножът беше навлязъл в костта. Повиках я да дойде да погледне.
— Виждаш ли гладките ръбове? Това означава, че ножът не е назъбен.
Тя се вгледа намръщено.
— Как разбрахте?
— Назъбеният нож оставя следи. Все едно режеш дърва с трион.
— Значи не е използван нож за хляб или за месо.
— Не. Но определено е бил остър. Виждаш ли колко чисти и ясни са нарезите? И доста дълбоки. В средата са около четири-пет милиметра.
— Това значи ли, че ножът е бил голям?
— Така мисля. Би могло да бъде голям кухненски или касапски нож, но според мен най-вероятно е ловджийски. Остриетата на ловджийските ножове са по-тежки и не така гъвкави. Ножът, който е бил използван, не се е огънал. А и разрезът е доста широк. Ножовете за месо са доста по-тънки.
Помислих си, че ловджийски нож най-добре би подхождал на убиеца, който очевидно добре познава гората, но не го изрекох на глас. Снимах и измерих и двете лопатки, преди да насоча вниманието си към третия шиен прешлен. Тази част от костта беше пострадала най-сериозно, когато гърлото на Сали Палмър е било прерязано. Раната беше различна. По форма приличаше на триъгълник. Прободна, а не порезна. Убиецът беше забил ножа директно в гърлото, след това бе прерязал трахеята и сънната артерия.
— Направил го е с дясната си ръка.
Марина ме погледна.
— Вдлъбнатината в прешлена е най-дълбока вляво, а вдясно постепенно изтънява. Ето така е нанесъл раната — поставих пръст върху гърлото си и го придвижих косо. — Отляво надясно. Това означава, че го е извършил с дясната си ръка.
— Не може ли движението да е било в обратна посока?