— Времето не се е променяло, така че ако приемем, че тялото не е било местено, необходими са му шест-седем дни, за да стигне до тази фаза на разложение.
— Нещо друго?
— Същият тип рани, които наблюдавахме при Сали Палмър, макар и не толкова многобройни. Гърлото е прерязано и отново тялото е твърде изсъхнало. Не колкото предишното, защото очевидно е престояло по-малко време. Но мога с голяма сигурност да предположа, че кръвта е изтекла.
Огледах почернялата растителност наоколо, унищожена от богатите на алкали химични вещества, отделени от тялото.
— За да сме сигурни, ще трябва да вземем проби от почвата и да изследваме съдържанието на желязо. Предполагам обаче, че е била убита някъде другаде и е била изхвърлена тук, както при предишния случай.
— Смяташ ли, че убиецът е същият?
— Е, това вече не мога да кажа.
Макензи изсумтя. Разбирах в каква трудна ситуация се намира. В някои отношения това убийство приличаше на убийството на Сали Палмър, но имаше достатъчно различия, които пораждаха съмнения дали става въпрос за същия убиец. От това, което бяхме видели досега, липсваха нараняванията по лицето. Нещо повече, животинските атрибути, които бяха така очебийни преди, сега очевидно липсваха. От гледна точка на детектива това беше тревожен проблем. Или нещо се бе случило, което да принуди убиеца да промени методите си, или той действаше така хаотично, че не можеше да се установи моделът на поведението му. Третата възможност беше убийствата да са извършени от двама души.
Нито един от вариантите не даваше основания за оптимизъм.
Докато вземах пробите, непрекъснато ме съпровождаше монотонното бръмчене на мухите. Когато се изправих, се бях схванал от дългото стоене клекнал.
— Свърши ли? — попита Макензи.
— Почти.
Отдръпнах се. Следващата стъпка винаги беше неприятна. Бяхме приключили с всичко, което трябваше да се извърши, преди да преместим тялото — измерванията и снимките бяха направени. Идваше моментът, в който щяхме да разберем какво има отдолу. Криминалистите внимателно започнаха да обръщат тялото. Бръмченето на обезпокоените мухи стана още по-настойчиво.
— О, Господи!
Не знам кой възкликна. Всички присъстващи бяха хора, привикнали с работата си, но мисля, че никой не бе виждал подобно нещо. Нараняванията бяха в предната част на тялото на жертвата. Коремът беше разпран и когато обърнаха тялото, нещо изпадна от зеещата рана. Един от полицаите бързо се отдръпна и сложи ръка на устата си. За момент всички останаха неподвижни. После професионализмът надделя.
— Какво, по дяволите, са това? — прошепна Макензи ужасено.
Загорялото му от слънце лице беше пребледняло. Гледах ги и не можех да проговоря. Никога не бях преживявал подобно нещо.
Пръв се опомни един от криминалистите.
— Това са зайци — каза той. — Бебета зайчета.
Макензи дойде при мен. Бях седнал в откритата задна част на ленд роувъра, а в ръката си държах бутилка студена вода. Бях свършил всичко, което можеше да се направи в този момент. Най-после с облекчение бях съблякъл гащеризона. Въпреки че се бях измил, се чувствах мръсен. Причината не беше само горещината.
Седна до мен, без да продума. Отпих още една глътка вода, а той отвори пакетче ментови бонбони.
— Е — започна накрая, — поне знаем, че убиецът е същият.
— Всяко зло за добро, нали така? — прозвуча по-грубо, отколкото исках.
— Добре ли си? — изгледа ме той.
— Просто бях отвикнал от тези неща.
Помислих си, че ще се извини, че ме е въвлякъл в разследването. Мълчанието продължи доста дълго, преди той отново да заговори:
— Лин Меткаф изчезна преди девет дни. Ако е била убита преди шест или седем дни, както ти каза, значи я е държал жива поне два. Също като Сали Палмър.
— Знам.
Загледа се в далечината, където приличащата на живак повърхност на езерото блестеше на слънцето.
— Защо?
— Не те разбирам.
— Защо ги е държал живи толкова дълго? Защо е поемал този риск?
— Предполагам ти е известно, че човекът, с когото си имаме работа, не разсъждава разумно.
— Не, обаче не е глупав. Защо го прави? — прехапа долната си устна, изглеждаше обезпокоен. — Не мога да разбера какво става тук.
— В какъв смисъл?
— Обикновено, когато има отвличане и убийство на жени, мотивът е сексуален. Нашият случай не е такъв.