— Изглежда симпатичен…
— Такъв е. Беше.
Лео прокара левия си палец по покривката, проследи шарката на зелени карета, поколеба се няколко секунди.
— Какво се случи?
— Искаш да разбереш какво се случи? С Мике?
— Да… ако искаш да ми разкажеш.
Клаудия остави сандвича в чинията, след което продължи с безизразен глас, лаконично, сякаш отговаряше на въпроси от анкета.
— Проникване с взлом в едно мазе. Аз влязох първа, той ме следваше. Беше тъмно, изглеждаше празно. Имаха полуавтоматичен „Глок“. Два изстрела улучиха Мике. В главата и гръдния кош.
Лео я погледна, усети как думите засядат в устата му.
— Ти беше с него?
— Да.
— Но се спаси?
— Без нито една драскотина.
— Трябва да е било…
— Да. Беше.
Тя не искаше да говори повече, беше ясно. Звуците в кафенето ги обгърнаха — гласовете на таксиметровите шофьори, машината за еспресо, някакво радио в кухнята. Те продължиха да ядат сандвичите си съвсем мълчаливо. Когато Лео приключи, пак хвърли поглед към тъмнокосия мъж, който го гледаше от вестника.
В същия момент външната врата се отвори и в кафенето влезе мъж на около петдесет години, голото му теме блестеше от пот, наполовина разкопчаната униформена риза на „Такси Стокхолм“ се развя на гърдите му, когато дотича до бара.
— Еркан, смени канала! Бързо, бързо!
— Добре, добре, успокой топката. Кой канал да пусна?
— Шведската национална телевизия, ТВ4 — който и да е.
Собственикът на кафенето вдигна дистанционното към завинтения за тавана аналогов телевизор. Когато увеличи звука на новинарската емисия на канал Ес Be Те 24 на Шведската национална телевизия, телевизорът започна да вибрира, в помещението отекна думата „атентат“. Клаудия и Лео се втренчиха в отсрещния ъгъл на кафенето, на екрана се виждаше жена с червеникава коса в студиото на „Новините“, която говореше със сериозен глас.
— … и невъзможното се случи. Въпреки стотиците войници от националната отбрана и формированието за парашутни рейнджъри, въпреки петдесетина охранители от Службата за охрана, въпреки електрическата ограда, инфрачервените охранителни камери и кучетата пазачи — въпреки всички тези предпазни мерки убиецът на академиците отне живота на още един член на Шведската академия, деветия поред. По-рано днес Гун-Брит Хьок беше отровена в дома си на френския южен бряг, а сега беше убит и писателят и член на Академията Вилгот Елмандер. Нашата репортерка във Вестерьотланд, Стина Блад Еквал, се намира на място в Карлсборг. Стина, какво можеш да съобщиш към момента?
На телевизионния екран се появи жена на средна възраст, стоеше до пътя с микрофон на Шведската национална телевизия, зад нея гората чернееше в нощта.
— Както виждате, се намирам съвсем близо до база КЗ, на няколко километра северозападно от Карлсборг. Обикновено мястото е спокойно, това е предимно горски и селскостопански район, няма кой знае какво друго. Но в момента тук прилича по-скоро на военните зони, които познаваме от Ирак и Афганистан. И в двете посоки по междуградски път 202 минават военни и полицейски автомобили. Над района кръжат бойни хеликоптери, осветяват го с огромни прожектори и претърсват с камери за нощно виждане. От обширните гори се чува лаят на кучетата следотърсачи. Извикани са всички войници от КЗ в Карлсборг и П4 в Шьовде, за да претърсят горите наоколо, повикана е и танкова рота от Скараборгския полк, а също и няколко отряда от Националната оперативна група. Следователно става въпрос за около пет хиляди души. Всъщност, като изключим Втората световна война, това е най-масивната военна операция в Швеция от 1814 година, когато сме били във война с Норвегия.
— Стина, какво е известно към настоящия момент за атентата във военната база?
— В първите съобщения се говореше за ракетно нападение, но Службата за охрана вече потвърди, че става въпрос за радиоуправляем хеликоптер. Предполага се, че този хеликоптер е долетял в базата на Кралския хусарски полк, преминал е покрай охранителите и защитните съоръжения на Службата за охрана и е стигнал чак до казармата, където се е намирал Вилгот Елмандер. Там е избухнало взривното вещество, което напълно е разрушило бронираната стая и е убило Елмандер.
— Казваш взривно вещество? Имали изобщо някакви Свенения за него?
— Нито Службата за охрана, нито ръководството на армията са излезли с официално изявление за самия взрив. Но разговарях с няколко души, които са се намирали на мястото на атентата, и всички смятат, че става въпрос за така наречена термобарическа или аерозолна бомба. Това означава бомба, при която във въздуха се разпръсква гориво, то се запалва и създава невероятна ударна вълна.