— Лео, ела да видиш това.
Той притича между етажерките и спря до Клаудия, а когато забеляза стената, ахна.
— Боже мой…
Очите му бяха впити в една иззидана в стената емблема — равностранен триъгълник от сребърна сплав, почерняла е годините. До два от ъглите се различаваха по няколко сребърни букви, високи по един сантиметър, които бяха вградени в каменната стена.
Лео гледа втренчено триъгълника в продължение на десет секунди, а после гласът му отекна под сводестия таван на подземието.
— Това е тримурти!
— Какво?
Той отговори, без да отмества поглед от сребърната конструкция:
— Когато Стриндберг живял в Париж през 90-те години на деветнадесети век, често се отдавал на едно забавление, което наричал игра на тримурти. Тя произлиза от индуистката троица — Брахма, Вишну, Шива — и правилото е да нарисуваш равностранен триъгълник. След това пишеш по една дума във всеки ъгъл, а думите трябва да се римуват помежду си — много забавна игра. Брюнолфсон вероятно е най-големият експерт по тримурти в Швеция.
— Въобще не ме учудва. Но той не е тук.
— Не, не е.
— Какво да правим тогава? Случайно ти да си вторият най-голям експерт по тримурти в Швеция?
— Уви, не съм, но ще трябва да пробвам.
Когато той вдигна лампата, сребърните букви се видяха ясно в снопа светлина.
— Играта на тримурти е нещо като главоблъсканица, така да се каже — като гатанка в рими.
— Значи нещо като судоку, само че с букви вместо с цифри?
— Точно така.
За кратко той размишляваше върху думите, опипа старателно излятата сребърна конструкция.
— Добре, имаме две думи — Monsieur и Dynamitkö.
Той посочи с показалец към левия ъгъл на триъгълника.
— Тук трябва да има трета дума — продължи той, — предполагам, че трябва да я отгатнем.
— Звучи логично, каква може да е думата?
— Трябва да се римува с първите две, а буквите да бъдат включени в останалите думи.
— Защо смяташ така?
— Защото всяка буква е бутон. Пипни!
Тя прокара внимателно върховете на пръстите си по почернелите сребърни букви.
— Имаш право, буквите са бутони. Това да не е нещо като код за отключване на врата?
— Така мисля. Просто трябва да напишем третата дума — ако я напишем правилно, вратата ще се отвори.
— А ако я напишем погрешно?
— Дано никога да не разберем.
— Дано — каза тя. — Та значи коя дума може да бъде?
— Игрите на тримурти на Стриндберг са били налудничави безсмислици, с които се забавлявал. Колкото по-откачени рими, толкова по-добре, не би ме учудило, ако и тук важи същото.
Той отметна бързо бретона си, но косата веднага падна отново в очите му.
— Всъщност Monsieur и Dynamitkö изобщо не се римуват, това е просто измислена рима, нескопосана и натаманена. Но това няма значение в играта на тримурти, дори напротив. Целта не е да се измислят елегантни рими, а да се създаде трудна за решаване загадка.
— Колкото по-откачено, толкова по-добре?
— Именно, въпросът е колко откачена е третата дума.
Те наблюдаваха конструкцията в пълно мълчание, разглеждаха сребърните букви, но скоро Клаудия въздъхна.
— Та възможностите са стотици, вероятно дори хиляди. Мö, dö, snö, nysnö, tö, strö, matkö…
— Kymmendö!
— Kymmendö — какво е това?
— Остров в стокхолмския архипелаг — Шюмендьо — обясни Лео много въодушевено. — Там е била писателската хижа на Стриндберг и няколко от творбите му са създадени на острова. Например Шюмендьо е първообразът на острова от романа „Жителите на остров Хемсьо“.
— Май можеш да предизвикаш Брюнолфсон на тази игра на тримурти — каза Клаудия с широка усмивка. — „Шюмендьо“ ми се струва добра идея.
— Въпросът е как да го напишем.
— Какво искаш да кажеш?
— Официално думата се пише с две т, но жителите на острова и Стриндберг винаги са я писали само с едно. Така че въпросът е дали да опитаме с общоприетото изписване, или с това на Стриндберг?
Двамата се погледнаха и казаха едновременно:
— На Стриндберг.
Лео пак отметна бретона си и той отново падна върху очите му.
— Добре — каза Лео запъхтяно, — решаваме така: Kymendö с едно т. Сега ни трябва само някакъв остър предмет.
Клаудия пъхна ръката си в задния си джоб и му подаде клечка за зъби, която беше взела от кафене „Чашата“.
— Идеално.
Лео хвана клечката за зъби с палеца и показалеца на дясната си ръка и доближи върха й към вградения в стената символ.