— Е, Хедин, какви си ги вършил всъщност?
Лео запали една свещ и зачете с бясна скорост, глава след глава. Понякога отпиваше от чая с подправки, но никога не отместваше поглед от книгата, продължаваше да чете жадно за детството на Хедин по улиците около площад „Хьоториет“. За пътуванията до Персия и Пекин, до Санкт Петербург, Хималаите, пустинята Гоби. За срещите с Теодор Рузвелт, Адолф Хитлер, Оскар II, Ото фон Бисмарк, Панчен Лама, Саломон Аугуст Андре, Херман Гьоринг. Погледът му бягаше по страниците в търсене на следа, на разкритие.
Непрекъснато взимаше нови книги от всички кътчета на антиквариата, проучваше непознати имена и далечни пустинни места. Скоро се обгради с купчини с книги — атласи, речници, енциклопедии. На пода бяха разтворени няколко тома от „Скандинавска семейна книга“ и Националната енциклопедия, прашни и изтъркани. След малко повече от час първите страници на бележника бяха запълнени с размисли и записки с неравния му почерк:
— „Нора Бласиехолмсхамнен” 55: дом на Хедин 1404-а…
— Семейството на Хедин (родители/сестра) живяло в същата сграда на Бласиехолмен, от другата страна на коридора (Мария К. работила ли е при тях?)
— Мария Линдстрьом (по баща Бруман): младежка любов на Хедин и негова любовница от 1910-а!!! Може ли тя да е Мария К.? Стриндберг е бил стар и болен, може би е сбъркал фамилията?
— Апартамент на „Дастюгатан”: любовно гнездо, където Хедин тайно се срещал с Мария Линдстрьом. Срещал ли се е и с други там? С кои?
— Пътувания на Хедин: 1405-04 в Тибет; 1427-35 в Централна Азия. Тоест: предимно в Стокхолм 1404-27.
— Важен въпрос: как е можел Стриндберг да знае, че Хедин има дете от слугинята си? Тази тайна едва ли е известна на някого. Познавал ли е Стриндберг някого, свързан с Хедин? Кого? Карл-Ото Бониер (издателят и на двамата)? Свен Палме (общ познат в края на XIX век)? Професор Вилхем Карлхейм-Юленшъолд (от Академията на науките)?
— Хора, с които Стриндберг е контактувал през последната година от живота си: Аксел и Анна (неговите брат и сестра); почитателите на Бетовен (Карл Елд, Алберт Енгстрьом, Рикард Берг); Фани Фалкнер; дъщерята Грета и нейният мъж, Хенри фон Филп. Може ли някой от тях да му е казал за слугинята на Хедин?
Изтощен, Лео остави книгата и се облегна на рафта с научна фантастика, едва сега усети схващането на врата и умората, от която клепачите му тежаха. Нощта се беше превърнала в сутрин, първите лъчи на изгряващото слънце надничаха над черните и червени ламаринени покриви на Сьодермалм. С последно усилие той прегледа записките, отпи от студения чай, изгриза последния останал пълнозърнест сухар. Тогава от отсрещния край на магазина се чуха скърцащи стъпки.
— Клаудия, приключи ли вече? — попита той и вдигна поглед. — Откри ли нещо в Градския архив?
Но в полумрака до задната врата на антиквариата не стоеше Клаудия Родригес. Беше Аугуст Стриндберг.
Те седяха на пластмасови столове в подземното хранилище на Градския архив, на тридесет метра под земята, потънали дълбоко в мислите си, търсещи следа, стратегия. В помещението се чуваше единствено бръмченето на сървърите, върху кутиите от твърда пластмаса блещукаха светлозелени и оранжеви индикаторни лампички.
Накрая мълчанието беше нарушено от Маргарета Дювермарк.
— Да направим търсене за Мария Карлсон в списъците от гражданския регистър или от преброяването на населението от 1910 година е безсмислено, ще получим хиляди резултати. Но може би трябва да търсим не точно нея.
— Какво искаш да кажеш?
— Детето на Мария Карлсон е родено преди 1917 година, това го знаем.
— Да — каза Клаудия, — има ли някакво значение?
— Може да има голямо значение. Между 1864 и 1917 година е било незаконно да родиш извънбрачно дете в Швеция, в много случаи дори наказуемо. Затова следите на нежеланите раждания често били прикривани. Дори по закон било забранено да се помага на жените, раждащи извънбрачни деца. Трябвало да се оправят сами, както могат. Това може и да улесни, и да затрудни търсенето ни.