Выбрать главу

Тя пое дълбоко въздух и констатира:

— Поне едно е сигурно. Ако убиецът на академиците е успял да намери този потомък на Хедин, значи е бил дяволски умел.

След това тя вдигна поглед към тавана и се опря с дългите си токчета в перваза на пода, изтърканите метални части изскърцаха леко, когато се залюля върху работния стол напред-назад с ритмични движения, но изведнъж спря. Клаудия вдигна глава и видя как угрижените бръчки около очите на Дювермарк бавно изчезнаха, нещо се появи в погледа на архиварката.

Очакване.

— Хрумна ти идея, нали?

— Членка съм на управителния съвет на Шведския съюз за родословни изследвания — отговори Маргарета Дювермарк замислено. — Ако председателят ни, Арне. Г. Клементсон, беше чул необоснованите ми предположения преди малко, щеше да ме изхвърли от Съюза като мръсно коте. Но нямаме избор. Разполагаме единствено с непълно име и приблизителна година. Освен това трябва да се съобразим и с фактора време, нали така?

Клаудия кимна.

— В най-лошия случай потомъкът на Хедин вече е покойник — констатира тя, — застрелян с PSG 90 или взривен с аерозолна бомба само преди няколко минути. Какво е твоето необосновано предположение?

— Трябва да открием къде е живял Свен Хедин през 1912 година.

Дювермарк включи най-близкия компютър и на екрана се появиха регистрационни полета за парола и потребителско име.

— В началото на двадесети век всички лични данни са били събрани в Регистъра „Рутеман“. По онова време Хедин, разбира се, често е пътувал — в Тибет, Сибир и бог знае къде. Но ако е имал постоянен адрес в Стокхолм, той ще фигурира в цифровия ни архив.

Тя влезе в базата с данни на Градския архив и написа пълното име на Хедин в полето за търсене на архива „Рутеман“.

Няколко секунди по-късно личните данни на прочутия авантюрист се появиха на екрана — данни, записани в тетрадките за регистрация на населението преди малко повече от век от чиновниците в Нормалм:

БРОЙ ПОПАДЕНИЯ: 1 от 8 >>>

Име: Свен Андерш Хедин

Титла: д.ф.

Рождени данни: 19.02.1865 г. (Клара), град Стокхолм

Семейно положение: неженен

Улица: „Нора Бласиехолмсхамнен“ 5Б

Сграда: „Бласиехолмен“ 40

Енория: Якоб

Регистрационно поделение и квартал: 07 (Нормалм)

— Ето го — живял е в Бласиехолмен.

Ларш Льовден гледаше объркано данните.

— Сега изобщо не схващам. Какво общо има старият адрес на Хедин с потомъка му, който живее през двадесет и първи век?

— Много, надявам се — отговори Маргарета Дювермарк, — иначе никога няма да намерим правилния човек. Това е единственият ни шанс.

Тя се завъртя бързо на стола.

— В началото на двадесети век — обясни тя — в Стокхолм е имало електрически трамваи и към шестдесет хиляди велосипеда. Хората били започнали да се придвижват за работа от единия до другия край на града. Един фабричен работник можел да живее в Сундбюберг и да работи в телефонния завод на „Д М. Ериксон“ във Васастан. Един пристанищен работник можел…

— Добре — прекъсна я Клаудия, — през двадесети век е имало много велосипеди и работници. Накъде биеш?

— Натам — продължи Дювермарк, — че фабричните работници можело да живеят в единия край на града, а да работят в другия. Същото се отнася за администраторите, докерите, надничарите от завода за безалкохолни напитки в Грьондал. В началото на двадесети век всички тези професионални групи започнали да пътуват на по-големи разстояния, за да отидат на работа. Но слугините не го правели, поне не толкова често. Ако Мария Карлсон е работила в Нормалм, има вероятност също да е живяла там. В такъв случай е принадлежала към някоя от енориите на Нормалм, а ако е родила дете около 1912 година, законно или незаконно, това раждане трябва да е вписано в техните църковни книги.

— Звучи логично — каза Клаудия и неохотно се усмихна.

Дювермарк отвърна едва-едва на усмивката и продължи разсъжденията си.

— Следователно Свен Хедин е живял на „Нора Бласиехолмсхамнен“. Днес Бласиехолмен е част от Стокхолмската катедрална енория, но в началото на двадесети век този район е бил разделен на три енории — Катедралната, „Клара“ и „Якоб“. Искам да разгледам по-подробно църковните книги на трите енории от 1912 година.

— Звучиш като вряла и кипяла следователка от отдел „Убийства“ — каза Льовден впечатлено.