— Постмодернистичната лирика? Литературата от седемдесетте?
— Да.
— Не звучи като кървави схватки с ножове.
— Те са изтъкнати професори по литература, а не членове на „Ангелите от ада“[15]. Пререканията им са по-различни, но бих казал, че са не по-малко бурни.
— Случайно да знаете дали Йерпе притежава оръжие с черен барут?
— Нямам представа. Трябва да го посетите в дома му на Реймершхолме и сами да го попитате.
— Ще го направим. Трябва да разговаряме и със съпругата на Рюдквист. Възможно най-скоро.
Клаудия понечи да се изправи от фотьойла, но изведнъж размисли и се облегна бавно назад, усетила гневните погледи на Хедлунд.
— Всъщност още нещо. Преди малко казахте, че Рюдквист е щял да се прибере у дома след празненството.
— Да, така е.
— Защо в такъв случай е тръгнал през парка „Берцелиус“?
— Какво искате да кажете?
— Домът му се намира тук, на улица „Рюнебергсгатан“. Ако е идвал насам, е трябвало да тръгне в обратната посока — покрай площад „Нормалмсторг“. Но снощи е тръгнал на изток, през парка „Берцелиус“.
За кратко погледът на Русен зашари върху рафтовете, върху томовете с твърди корици и другите с подвързия от козя кожа и щамповани букви, избягваше тъмнокафявите очи, които го наблюдаваха. След това отговори много решително:
— Това са лични въпроси, които нямат никаква връзка с разследването на убийството. Не искам в никакъв случай да накърня репутацията на Хюберт.
— Той е бил убит преди по-малко от девет часа — бил е застрелян хладнокръвно в главата с револвер. Нима може да му се нанесе по-голяма вреда от тази?
Нямаше и следа от учтивата усмивка, погледът й беше пронизващ, съсредоточен.
— Искаме да научим абсолютно всичко за Рюдквист. Затова трябва да разбера защо е тръгнал към площад „Нюбруплан“ — на изток, в обратната посока на жилището си.
Фотьойлът изскърца, когато Русен промени положението на тялото си, а след това отговори с леко свиване на раменете:
— Хюберт имаше навик да излиза на дълги вечерни разходки. Винаги по един и същ маршрут, по едно и също време.
— Вечерни разходки? Това много лични въпроси ли са? Те биха ли накърнили репутацията му?
Тя пак се приведе напред във фотьойла.
— Защо Хюберт Рюдквист е тръгнал през парка „Берцелиус“ снощи?
Русен хвърли поглед към вестибюла и понижи глас до почти недоловим шепот.
— Вижте какво, тези неща нямат никаква връзка с разследването на убийството и…
— Ние ще решим дали имат, или нямат връзка. За какви лични въпроси става дума?
— Това наистина са неща, за които аз не искам…
— Защо, по дяволите, Хюберт Рюдквист е тръгнал през парка „Берцелиус“?
Русен пак погледна с крайчеца на окото си към вестибюла, към затворената врата на спалнята.
— За Бога, говорете по-тихо.
— Защо не е тръгнал право към дома си?
Русен изрече с усилие думите, сякаш бяха залепнали за гърлото му:
— Добре, добре. Но това не е известно на никого и така трябва да си остане.
Клаудия кимна.
— Къде е отивал?
— Щеше да разговаря с Маргарета Крук.
— Актрисата?
— Да, актрисата.
— Поправете ме, ако греша, но тя не почина ли преди няколко години?
— Да, така е. Почина през пролетта на 2001 година.
Той поглади темето си с ръка, намести тънките кичури.
— Хюберт обожаваше театъра, а Маргарета Крук беше безспорната му любимка. Може да се каже, че беше влюбен в нея, силно влюбен. Гледаше всичките й постановки, всичките й роли. Когато тя игра Адел фон Рипа в средата на деветдесетте, той през седмица седеше до Голямата сцена на „Драматен“[16]. Сигурно знаеше репликите по-добре от самата Крук. След смъртта й пред „Драматен“ беше издигнат паметник в нейна чест — бронзова статуя[17]. Оттогава Хюберт я посещаваше всеки ден.
— Посещавал я е?
— По време на вечерните си разходки той винаги тръгваше по улица „Нюбругатан“, минаваше покрай статуята и й пожелаваше лека нощ. Може би прошепваше няколко думи, понякога я потупваше приятелски по ръката. С годините това се превърна в неизменен ритуал.
— Смятате ли, че снощи е отивал към статуята?
— Убеден съм в това.
— Този ритуал — колко хора са знаели за него?
15
Мотоклуб, обявен за престъпен синдикат от американските власти заради участие в престъпна дейност. — Б. пр.
17
Статуята на Маргарета Крук пред театър „Драматен“ е известна забележителност на Стокхолм поради факта, че е отоплявана. — Б. пр.