— 1979! — възкликна Лео и се плесна по челото с двете ръце. — Дяволите да го вземат, трябваше да се сетя.
— Да, трябваше.
Лео сложи ръката си върху огромното ляво рамо на Брюнолфсон и го потупа леко няколко пъти.
— Е, вече имаш оригинала.
— Да, най-накрая.
Брюнолфсон отново прокара пръсти по сиво-зелената илюстрация на корицата, по сенчестия планински склон, по стоящата на билото загадъчна женска фигура. Но изведнъж между веждите му се появи угрижена гънка и той веднага остави криминалния роман.
— Цената! Не сме обсъдили цената, Дорфман. Колко струва книгата?
Лео погледна с крайчеца на окото си към Брюнолфсон — редовния клиент, който влагаше цялата си заплата, всичките си спестявания в книги и комикси от четиридесетте, петдесетте и шестдесетте, за предпочитане в ненарушена оригинална опаковка и с обозначението за редки издания R.R.R. или R.R., но винаги поне r.r.
— Да кажем две хиляди?
Гънката се вряза още по-надълбоко в челото на Брюнолфсон.
— Безмилостен търговец си ти, Лео, наистина безмилостен.
Той прехапа замислено долната си устна, след което неохотно извади четири измачкани банкноти по петстотин крони от задния си джоб и ги сложи върху спуснатия капак на писалището.
— Понякога човек трябва да си позволи малко лукс, нали?
— На същото мнение съм — отговори Лео усмихнато. — Слушай, искаш ли малко чай? В каната има готов. Или може би сандвич с кашкавал?
— Нямам време, трябва да побързам.
Брюнолфсон хвана дебютния роман на Трентер с върховете на пръстите си и го сложи внимателно в огромния джоб на ризата си, а след това разсеяно вдигна дясната си ръка за поздрав.
— До свидания[30], Дорфман!
Външната врата се затръшна зад колосалната фигура на Брюнолфсон и Лео видя как редовният му клиент тръгна по улица „Бундегатан“ и се изгуби в посока към улиците около площад „Нюториет“. Той се облегна на дървения стол, извади измачканите банкноти, сгъна ги и ги пъхна в една тенекиена кутия зад секцията с лирика: в покафенялата от ръжда кутия за чай държеше всичките си пари и ценности. Обикновено кутията беше празна, но когато му се намираха няколко стотачки, те ухаеха силно на руски чай с подправки. Той затвори рязко тенекиения капак и остави кутията зад изпокъсаната от четене книга на Вернер Аспенстрьом „Избрани стихове“.
Тогава звънецът на вратата отново издрънча и тя се отвори. Лео се уплаши, че Брюнолфсон е съжалил за решението си и връща книгата на Трентер. Дали не беше намерил дразнещо подгънат ъгъл на страница в книгата, или пък бе открил драскотина на последната страница, а може би на заглавната имаше петно от влага. Но на прага стоеше не високият редовен клиент, а една жена, която той от много години обичаше.
— Здравей, Лео — каза Клаудия Родригес и влезе в магазина.
Двамата бяха имали кратка лятна връзка — младежко влюбване, когато той беше на двадесет и четири, а тя — на двадесет. Запознаха се случайно на празненство по случай деня на лятното слънцестоене, на което и двамата се чувстваха не на място. Всичко започна с маринована херинга и състезание по скачане с чували и завърши с това, че правиха любов под нощното небе в парка „Витаберг“.
Клаудия и Лео бяха напълно различни и точно в това беше очарованието, но когато дойде есента, тя произнесе думите, от които той се беше страхувал, думите, които очакваше. Бяха отишли на любимото си място — сладкарница „Гунаршон“ до северния изход на метрото на станция „Сканстул“. Там хапнаха късна закуска, докато съседките им по маса, две възрастни дами, ядяха ранна вечеря. Клаудия довърши франзелата си с шунка на няколко бързи хапки и изтръска трохите от ръкава на пуловера си.
— Виж какво, Лео, тази работа няма да я бъде.
— Да, знам.
Той отпи от топлия си чай от жълт кантарион и попита:
— Защо да не я бъде?
— Ще ти покажа.
Тя извади бележник и молив от раницата си и начерта старателно таблица, в която сравни чертите на характерите им, сякаш връзката им беше математическо уравнение, което можеше да се пресметне, диаграма, където всички грешки личаха ясно.
Клаудия
Обожава месо на скара
Обича да е сред хора
Католичка (понякога)
Обожава да пътува
Обича животните (особено кучетата)
Често спортува
Иска да научи китайски