— Петстотин?
— Да, по едно за всеки убит в клането в Ми Лай. Но това беше през есента на 1972-ра, никой не се е сещал за тази акция от четиридесет години.
Тя кимна, ставаше все по-нервна.
— Добре, но членовете на Академията писали ли са други оспорвани книги? Нещо, публикувано наскоро?
— Почакай една секунда…
Той се изправи и изчезна между етажерките, босите му крака се движеха почти безшумно по дъбовия паркет. След малко се върна с пълни с книги и стари вестници ръце. Когато ги сложи на пода, се вдигна облак прах и прашинките проблеснаха на светлината от залязващото слънце.
— Разбира се, нямам всичко написано от членовете на Академията — каза той задъхано, — но имам много.
Лео започна да притичва из антиквариата, от етажерка на етажерка, и извади още десетина издания. Скоро дъските около писалището изчезнаха под сборници с лирика, изпокъсани от четене романи, есета и докторски дисертации. Той седна пак на дървения стол и махна с ръка към разпръснатите купчини.
— Ще разлистя тези за начало.
— Доста има за четене тук.
— Напълно ме устройва. Кой знае, може би ще успея да намеря някоя следа. Все отнякъде трябва да се започне, нали?
— Вече имаме няколко следи. Три от убийствата са извършени в апартамента на Сикстен Йерпе на Реймершхолме, сигурно вече си чул за това.
— По радиото не говорят за нищо друго. Вероятно всички по целия свят са разбрали за убийствата.
— Сигурно, но не са разбрали за странните обстоятелства.
— Какви обстоятелства?
— Извършителят не е застрелял Беатрис Елмстен, пощадил я е.
— Пощадил ли я е?
— Да, тръгнал към апартамента на Йерпе на Реймершхолме. Там се намирали четирима от членовете на Академията — Орвар Шеле, Клас Фален, Беатрис Елмстен и самият Йерпе, разбира се. Извършителят застрелял тримата мъже хладнокръвно, без да се поколебае. Застрелял и кучето водач на Елмстен. Но когато тя помолила убиеца да пощади живота й, той казал: Защо, по дяволите, ще искам да ви застрелям? Няма от какво да се боите, мога да ви уверя в това. След това напуснал апартамента.
Лео повтори бавно думите на убиеца, търсеше скрит смисъл между редовете, послание.
— Лео, има ли нещо, което да отличава Беатрис Елмстен от останалите членове?
— Да, има.
— Какво?
— Спомнят ли си историята с Рушди?
— В края на осемдесетте?
— Точно така, тогава аятолах Хомейни издаде фатва срещу Салман Рушди — религиозна смъртна присъда. Няколко седмици по-късно Беатрис Елмстен и Пер Биркенфелт настояха Шведската академия официално да заклейми смъртната присъда. Това беше през есента на осемдесет и девета, ако не се лъжа. Когато желанието им не беше изпълнено, двамата прекратиха участието си в дейността на Академията. Биркенфелт не е стъпвал в Борсата оттогава, а Елмстен се върна в Академията в средата на деветдесетте.
Клаудия извади бележник със спирала от коженото си яке и нахвърли набързо няколко бележки, подчерта думите „смъртна присъда“ и името „Пер. Б.“
— Да — каза тя, — знаех, че Биркенфелт е напуснал Академията.
Тогава Лео поклати решително глава.
— Избраните не могат да напуснат — абсолютно никога. Оставаш член на Шведската академия до смъртта си.
— До смъртта си?
— Да. Така е записано в устава, който Густав III съставя в края на осемнадесети век. Има само два изхода от Академията — изключване и смърт.
— А какво става, когато някой член почине?
— Тогава останалите избират нов — или писател, или професор по нещо. А новоизбраният трябва да седне на стола, на който по-рано е седял покойникът.
— Явно смъртта играе важна роля в Шведската академия.
Въпреки че бяха сами в антиквариата, Клаудия понижи още повече глас:
— Искам да ти кажа още нещо. Сикстен Йерпе е познавал извършителя и го е ненавиждал.
— Откъде знаеш?
— Преди да умре, Йерпе говорил с убиеца. Казал: Винаги съм те презирал, проклет самодоволен мръсник такъв. Беатрис Елмстен седяла точно до него, не можела да види нищо, разбира се, но чула всичко — до последната дума.
Клаудия хвана ръкава на ризата на Лео, сякаш можеше да изтръгне отговор от него със сила.
— На кого може Йерпе да е казал тези думи? Имал ли е враг, някого, когото наистина да ненавижда?
Лео помисли върху последните думи на прочутия писател, промърмори ги под носа си.