Няколко секунди по-късно телохранителите от Службата за охрана разбиха залостената външна врата и нахлуха в кухнята. Хвърлиха се с извадени автомати на пода до прозоречната ниша и издърпаха безжизненото тяло на Биркенфелт от масата. Един от тях притисна показалеца си към гърлото на застреляния литературовед — към гръкляна му, докато напразно търсеше признаци за живот. Другият хвана съпругата му и я хвърли на пода под мивката. След това клекна до прозореца и огледа навън, в северозападна посока към катедралата и дъбовете от другата страна на двора.
— Стрелецът трябва да се намира там горе! Тичайте! Колкото ви държат краката!
Охранителите и полицаите, които се намираха при дървената къща, се втурнаха веднага в указаната от командващия офицер посока, прекосиха двора, притичаха между дървените бараки и покрай буйно разклонените дъбове. В подножието на хълма Шюркбериет стигнаха до каменна къща, пред тях се издигаха бели стени от шлакобетон. На горния етаж на къщата един тавански прозорец беше широко отворен, в отвора му ясно се виждаше предната част на цевта на пушка.
Командирът на охранителите даде безшумни нареждания на останалите, посочи им старателно как да се разположат около бялата постройка към църквата, след което насочи автомат „Зиг 552“ към таванския прозорец.
— Тук Службата за охрана! Незабавно поставете оръжието си на пода! Застанете на прозореца с ясно видими ръце!
Заповедта му беше посрещната от мълчание, чуваше се само шумоленето на клоните на дърветата и тежкото дишане на полицаите. Командирът на звеното повтори заповедта си, този път на по-висок глас, но положението на пушката остана същото, никой не се появи на прозореца, нито отговори на виковете му. Тогава той повика с ръка трима от останалите полицаи от екипа на Службата за охрана. Подредени в каре, те изтичаха до червеникавокафявата врата на каменната къща. Когато командирът натисна бравата, вратата бавно се отвори. Четиримата полицаи от Службата за охрана махнаха предпазителите на автоматите си и се промъкнаха предпазливо през вратата, минаха през тъмното антре и се изкачиха по дървените стълби, площадките скърцаха под тежестта им.
Таванският етаж беше продълговат и сумрачен. Тук имаше четири врати — по една във всяка посока на света, а вратата в отсрещния край стоеше притворена, през процепа проникваше тънък слънчев лъч. Охраняващите полицаи се приближиха бавно към стаята в предната част на таванския етаж, всеки насочил оръжието и погледа си към една от четирите врати. Двама се разположиха от двете страни на таванското помещение, другите двама се засилиха, вдигнаха оръжията си и ритнаха полуотворената дървена врата.
Инстинктивно изкрещяха командите си, но в стаята нямаше никого, вътре беше останал само статив с монтирана снайперска винтовка.
Само четиридесет и пет минути по-късно долината на езерото Меларен беше огласена от тътена на двигател. Хеликоптер ЕС-135 прелетя над разпенената вода, над залива Улвхелсфиерден, ниско над покривите на сградите в центъра на Стренгнес, завъртя се около шпила на катедралата и се приземи до югоизточния склон на хълма Шюркбериет.
Предната врата се отвори и от хеликоптера слезе Клаудия. Посрещна я Ян Магнусон, командващ екипа от Службата за охрана. Двамата се приведоха под свистящите роторни перки, приличаха през пасището и минаха покрай портата с лъвска глава на църквата. След петдесетина метра Клаудия сложи свитата си дясна ръка пред устата и изкрещя, за да надвика шума от двигателя:
— Хванахте ли го?
Магнусон поклати разочаровано глава, левият ръкав на ризата му беше още влажен от кръвта на Биркенфелт.
— Повикани са всички патрули от полицейските управления в Сьодерманланд — извика той в отговор. — Претърсват централните части на Стренгнес и държат околността под око. Успяхме да преградим магистрала Е20 на няколко места и в двете посоки, а също и път 55 на две места — на моста Юлстабрун“ северно от Мершьон и при кръстовището в Малмшьопинг.
Тя кимна нетърпеливо, вече беше запозната с всички тези подробности.
— Но има ли следи от стрелеца?
— Не.
— Никакви?
— Оставил е магазинната си пушка — PSG 90 с лазерен мерник и оборудване. Това е всичко.
Двамата пресякоха улица „Юлениелмсгатан“ и продължиха през датиращия от Късното средновековие двор. На разстояние се чуваха напрегнати викове, а на шестдесетина метра надолу по покрития с обли камъчета хълм се виждаха множество човешки фигури, улицата беше пълна с патрулни коли и полицейски екипи.