— Ето я къщата на Биркенфелт — каза Магнусон и посочи една боядисана в червено къща от цели дънери.
Двамата подминаха катедралата с бързи крачки и продължиха през по-старите части на града, настланата с калдъръм улица криволичеше между храсти и сгради от дъбова дървесина от XVII век. Накрая спряха пред бялата каменна фасада на някогашния църковен приют. Клаудия обърна очи на югоизток, погледна към квартала, където се намираше къщата на члена на Академията.
— Невъзможно е да се стреля оттук, абсолютно невъзможно.
— Да.
— Няма удобен ъгъл.
— Така е…
— Тогава как, по дяволите, е успял да застреля Биркенфелт?
— Трябва да видиш със собствените си очи, за да разбереш.
Двамата влязоха през широко отворената врата на църковния приют и се качиха по дървеното стълбище, кимнаха на младшите полицаи в тъмния коридор. После Клаудия мина през вратата и се огледа в пустата таванска стая. С изключение на снайперската винтовка и статива, помещението беше напълно празно. Дъските на пода бяха изгнили, а кадифените тапети бяха покрити с мухъл, миризма на гнилост изпълваше стаята и проникваше в ноздрите на Клаудия. Паяжини, мъртви насекоми и изпражнения на плъхове във всички ъгли. В отсрещния край на стаята лежаха отместените дъски, на чието място сега се разкриваше тайно отделение в пода. Магнусон кимна към продълговатото скривалище.
— Рано е да се каже, но безспорно прилича на тайно отделение. Има същата дължина и форма като винтовката. Няма да бъде пресилено да се предположи, че пушката е била съхранявана там долу. В скривалището намерихме и балистичен калкулатор, резервен мерник и три пълнителя с муниции — 7,62 милиметра, куршуми с кух връх.
— Това е същото снаряжение, което се използва от взвода на бреговата охрана, нали? От снайперисткия отряд.
Магнусон кимна в отговор.
— Значи убиецът е заменил оръжието си с черен барут за една от най-модерните снайперски винтовки на света?
— Да, така изглежда — отговори Магнусон. — А по всичко личи, че притежава и други умения.
— Какво искаш да кажеш?
Магнусон заведе Клаудия до прозореца и й подаде бинокъл.
— Погледни тук — каза той и посочи на югоизток.
Тя взе бинокъла и погледна навън през тясното прозорче. През половинчасовото пътуване с хеликоптера си беше задала въпроса как опитен охраняващ полицай като Магнусон е могъл да пропусне нещо толкова съществено: прозорец, осигуряващ видимост към кухнята на обекта на охрана. Сега всичко й се изясни.
Боже мой.
На двора пред белия църковен приют имаше дъб, чиято корона напълно закриваше гледката от таванския прозорец, но клоните в средата бяха старателно подрязани, малките клонки и листата бяха отстранени. Сега през избуялата растителност се разтваряше свободен, почти незабележим проход.
Зад дъба, на стотина метра надолу по склона, между билата на покривите и зиданите комини, се виждаше малко от кухненския прозорец на Пер Биркенфелт.
Тя едва успя да изрече думите:
— Това… това е перфектното място за снайперист.
Магнусон погледна примирено в същата посока като Клаудия.
— Никога не съм виждал подобно нещо, дори не съм чувал за такъв случай.
Изведнъж някой почука на касата на вратата — три бързи потропвания. Клаудия се обърна и видя двама души в тесния отвор — единият беше началникът на полицията на Стренгнес, а до него стоеше жена на около шестдесет и пет години с цивилно облекло. Лицето й беше омазано със сълзи и разтекла се спирала.
— Това е Брита Оман — обясни началникът на полицията. — Работела е като органистка в близката катедрала, тя е собственичката на тази постройка.
Брита Оман направи няколко колебливи крачки към Клаудия.
— И-истина… ли е? Застрелян ли е Пер? М-мъртъв… ли е?
— Да, за съжаление.
— Двамата с него се познавахме. Учихме заедно в гимназията до Сьорйердет и…
Полицейският началник сложи дясната си ръка на рамото на жената и я прекъсна тактично.
— Брита, разбирам огромното отчаяние, което изпитваш в момента. Но щяхме да говорим за нещо конкретно, нали си спомняш?
Тя кимна, но когато отвори уста, се чу само скимтене, стон, нищо повече. Полицейският началник я потупа успокояващо по рамото и се обърна към Клаудия.
— Преди малко разговарях с Брита и тя каза нещо много важно, а по-точно, че тази таванска стая напоследък е била дадена под наем на един мъж.