— Как си, Клаудия?
Тя сви рамене, без да отговаря.
— Не си спала от три денонощия, нали?
— Нито пък ти.
— Аз имам малки деца — усмихна се той. — Никога не спя.
Тя не отвърна на усмивката, а само се взираше през прозореца, мислите й все още бяха в Стренгнес.
— Не проумявам как е действал онзи негодник. Би трябвало да е невъзможно да се измъкне оттам.
— Знам.
— Абсолютно невъзможно, Биргер.
— Да.
Тя затвори очи само за няколко секунди, пред себе си в тъмнината видя белия църковен приют, разбития старинен прозорец, снайперската винтовка.
— В улиците около дома на Биркенфелт са охранявали над тридесет души. И пиле не е можело да прехвръкне незабелязано.
Тя удари яростно с кокалчетата на ръката си по командното табло.
— Цялата долина на Меларен беше отцепена! Криминалисти и обучени да откриват оръжие кучета претърсваха дори мотопедите с ремарке в цял Сьодерманланд, всички мъже над осемнадесетгодишна възраст бяха изследвани за следи от барут. Свеаландската железопътна линия беше спряна, регионалните автобуси също. Дявол да го вземе, това беше най-мащабната полицейска акция в шведската криминална история.
Шьолин кимна и зави надясно по „Нор Меларстранд“.
— И въпреки това той се измъкна.
Да. Въпреки това.
Клаудия погледна към Ридарфиерден, последва с очи една от покритите с бяла пяна вълни, докато тя не се разби в кея.
— Пет години, Биргер. Той е планирал това цели пет проклети години и не е оставил нищо на случайността. Криминалистите изследваха с магнитен прах абсолютно всичко в таванското помещение — приклада на пушката, перваза, лазерния мерник — всичко. Нито един отпечатък, всичко почистено като в болница. Дори по възвратната пружина имаше следи от почистващ препарат.
Тя отпусна изтощена главата си на облегалката.
— Трябваше да видиш проклетия дъб. Проходът минава точно през средата на короната, по идеално права линия, и се вижда само от таванския прозорец. От никъде другаде.
— Да, старателен негодник, и то не само по отношение на дъбовете и прикладите.
— Какво искаш да кажеш?
— Преди пет години убиецът се обадил на Брита Оман, за да наеме таванската стая, и…
— Знам.
— Но не знаеш, че сме проследили разговора.
Тя се изправи рязко на пътническата седалка.
— Откъде се е обадил? Намерихте ли някакъв частен номер?
— Използвал е телефонен автомат на централната станция на метрото, обадил се е от онзи дълъг коридор между синята линия и стълбището на изхода към улица „Брюгаргатан“.
— Там трябва да има охранителни камери. Проверихте ли при охранителната фирма?
— Да, проверихме.
— И?
С рязко натискане на спирачките Шьолин паркира до източната дълга страна на парка „Крунуберг“. Слязоха от колата и тръгнаха към служебния вход на улица „Пулхемсгатан“, докато той отговаряше:
— През април 2007 година в района на метростанцията е имало дванадесет телефонни автомата. Единадесет от тях са се виждали на охранителните камери на „Панаксия Секюрити“, дванадесетата била скрита зад голяма бетонна колона. Познай от кой телефон се е обадил убиецът.
— Дванадесетият?
— Да, и едва ли е било случайно.
— Едва ли.
Отвори входната врата, прекоси преддверието с настлания с гранитогрес под и продължи по лъкатушещата мрежа от коридори на полицейското управление, зад себе си чуваше тежкото дишане на Шьолин.
— По стълбите или с асансьора?
— По стълбите — отговори Клаудия и го потупа по корема. — Имаш нужда от движение.
Тя отвори стоманената врата вляво и се заизкачва по тясното евакуационно стълбище, като взимаше по две стъпала наведнъж.
— Нещо ново за Сигурд Вилхелмсон?
Половин етаж зад нея Шьолин отговори запъхтяно:
— Преди шест дни е използвал дебитната си карта на бензиностанция в Биспгорден.
— Биспгорден? Това е само на няколко километра от фермата му, нали?
— Да, там е купил двадесет и девет чувала храна на гранули и осемдесет литра бензин, това е последната следа, която имаме от него.
— Осемдесет литра бензин стигат за дълго време.
— Да.
— Дяволите да го вземат, може да се намира в Йостерлен или в Северозападна Финландия.
— Или на норвежкото западно крайбрежие — каза задъхано Шьолин. — Или в Долна Саксония в Северозападна Германия, където и преди е ходил.
Тя удари разочаровано с лявата си ръка по перилото и продължи да изкачва остъкленото стълбище.