— Двадесет и девет чувала храна на гранули ли каза?
— Да, двадесет и девет.
— Значи планира дълго пътуване.
— Така изглежда.
— Имате ли новини от Националната оперативна група?
— Продължават да обикалят с хеликоптери местата, където по-рано е ходил, но има един голям проблем.
— Какъв?
— Вилхелмсон — той е проблемът.
Клаудия спря рязко и впери поглед в Шьолин, който се приближаваше към нея по стълбите сред заслепяващите я слънчеви лъчи.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Той тръгва на тези преходи, за да бъде на спокойствие. За да се отърве от всички досадници, както се изразиха сестрите му.
— Значи търсим човек, който не иска да бъде намерен.
— Според сестрите му Вилхелмсон е експерт по пустошта, истински вълк единак. Види ли и най-малка следа от човек, тръгва в обратната посока. Ако зърне претърсващ хеликоптер, сигурно ще се маскира като хвойнов храст или нещо подобно.
— Проклети писатели.
— Не бих могъл да се изразя по-добре.
Потта изби по челото й, когато дръпна вратата на шестия етаж и влезе с бързи крачки в помещенията на следствената група. Мина през оживената канцелария, през хаоса, проби си път покрай временните работни маси и колегите от Националната криминална полиция.
В предната част на помещението имаше четири телевизора. Шведската национална телевизия, Си Ен Ен, „Дойче Веле“ и френската ТВ5 излъчваха непрекъснати новинарски емисии за зверствата в Швеция. На единия от плазмените екрани се виждаше старият буржоазен квартал на Стренгнес, където Клаудия се беше намирала само преди четиридесет минути.
Тя спря до претрупаното бюро на Фрида Сетерлунд в най-отдалечения край на помещението. Ръководителката на щаба на областния полицейски началник говореше едновременно по два телефона, но прекрати и двата разговора, щом видя Клаудия.
— Нещо ново от Стренгнес?
Клаудия поклати глава.
— А тук? Да не сте намерили Вилхелмсон на някоя пейка в парка „Дата“?
— Този човек е невъзможен за откриване — отговори Сетерлунд отчаяно. — Все едно да търсим чудовището от езерото Стуршьон.
— Не е ли изскочило нещо от разпитите на сестрите му?
— Nada.[32]
— А роднините му?
— Не знаят нищичко.
Сетерлунд понижи леко глас.
— През последните часове разговаряхме с неговия братовчед. Казва се Холгер Першон, истински особняк. Сигурно е изял всички сладкиши в управлението и…
— Тук ли е братовчедът? В управлението?
— Да, седи ей там, в кухненския бокс, и се тъпче с кошнички с малиново сладко и…
— Ще отида да поговоря с него.
— Клаудия, разпитващите полицаи разговаряха вече два пъти с него, а скоро и поведенческият психолог ще…
Гласът на Сетерлунд се изгуби сред глъчката, докато Клаудия притичваше през помещението. Тя излезе в коридора и отиде до тесния кухненски бокс. До разтегаемата маса седеше нисък и прегърбен мъж на около шестдесет и пет години, масата беше покрита с трохи от сладкиши и опаковки от кифлички.
Тя отиде до късата страна на масата, седна на стола стълба и протегна ръката си.
— Клаудия Родригес, следовател в Национално звено „Убийства“.
Ръката на мъжа беше топла и влажна, той срещна погледа й за кратко, но не каза нищо.
— А вие сте Холгер Першон, нали? Братовчедът на Сигурд Вилхелмсон?
— Три часа — отговори той. — От три часа седя тук.
Погледът му се премести върху семплата лампа на тавана, а после върху абсорбатора.
— Първо говорих с една жена, каза, че отговаря за разпитите на свидетели. След това говорих с мъж, който зададе същите въпроси и получи същите отговори. А сега явно трябва да говоря и с теб. Може би полицията си мисли, че разполагам с цялото време на света?
— Днес беше необикновен ден.
— Да, и още как.
Клаудия взе термоса в средата на масата и напълни една бледосива чаша до средата.
— Искате ли още кафе? Да ви долея чашата?
— Кафе вече ми дадоха. Повече чаши, отколкото мога да преброя. Сега си задайте въпросите.
Тя бавно поднесе порцелановата чаша към устата си, отпи една глътка от горчивото, почти изстинало шварц кафе. Изчака, опита се да улови погледа на Холгер Першон, но той непрекъснато се местеше.
— Разбирам, че няколко пъти са ви задавали този въпрос, но въпреки това ще започна с него. Имате ли изобщо някаква представа къде се намира братовчед ви?
— Както казах на колегите ви — и на жената, и на мъжа, Сигурд може да се намира абсолютно навсякъде.
— Познавате го много добре, нали? Двамата общувате от деца, ако съм разбрала правилно.