Когато вратите се отвориха, тя вдигна клепки с усилие на волята си, излезе от асансьора и тръгна през подземния етаж, през бетонния лабиринт от коридори и работни стаи без прозорци. С бързо кимване поздрави охраняващите полицаи: два силуета, които стояха на пост на приглушената светлина от лампите на тавана. Някъде зад масивните бетонни стени се намираха петима от членовете на Шведската академия, скрити от околния свят в затворения сектор за повишена сигурност, скрити от убиеца, от патрони с кух връх и кръгли оловни куршуми. Когато коридорът се раздели на две, Клаудия продължи наляво, мина през по-тесен, наподобяващ тунел пасаж и спря едва когато влезе в криминалистичната лаборатория.
Франк Ларшон седеше до работната маса, наведен над сребрист микроскоп „Лейка“. Без да отмества поглед от лещата, той промърмори:
— Ако искаш кафе, в коридора има автомат.
— Вече си имам.
Тя седна на едно дървено столче и разгледа работната маса. Освен голямата чаша с топло какао върху плота бяха разпръснати десетина предмета. Шесто грами, демонтирани лазерни мерници, патрони, оптични прицелни устройства, балистични калкулатори. В един бележник се виждаше разкривеният почерк на Франк — изписани с молив букви, които се нижеха по листа: Подкалибрен 7,62 мм — евентуално модифицирана барутна натривка. КТ-М43/КТ-М44 (Внимание! Обади се на Ева Г. в 21:15 ч., преди срещата на следствената гр.?!)
Накрая очите й се насочиха към далечния край на лабораторията — към най-долния рафт. В средата, върху две ватирани метални скоби, стоеше магазинната винтовка. Само преди няколко часа убиецът беше хванал приклада, окото му бе погледнало през лещата на мерника, показалецът му се бе сключил около сърповидния спусък.
Само преди няколко часа.
До себе си тя чуваше съсредоточеното дишане на Франк Ларшон, с внимателни движения на пръстите той въртеше копчето на микроскопа, милиметър по милиметър.
— Снабдил се е с качествени муниции, Клаудия. И страхотна пушка.
— Две страхотни пушки.
Франк пусна винта и вдигна поглед от окуляра.
— Две ли?
— Да, току-що говорих с Гьотеборгската полиция.
Тя не сваляше очи от огнестрелното оръжие, но усещаше въпросителния поглед на Ларшон.
— След като Биркенфелт беше застрелян — обясни, — се свързахме с всички собственици на недвижими имоти в районите, където живеят членовете на Академията, и на всички зададохме един и същ въпрос: „Имате ли наемател, който плаща месечния наем в брой в кафяви пликове без марки?“.
— Хубав въпрос.
— Преди четиридесет и пет минути един хазяин от Гьотеборг отговори положително на този въпрос.
Тя отпи от термочашата и продължи:
— Тъкмо са започнали да изследват онзи тавански апартамент, но вече са открили нещо. Зад една извадена ПДЧ плоскост в гардероба намерили пушка — PSG 90 с пълно снаряжение и лазерен мерник.
Работният стол изскърца, когато Франк Ларшон се приведе леко напред.
— Предполагам, че апартаментът има хубав изглед?
— Направо прелестен — отговори тя. — От другата страна на парка „Скан“ се виждат и двата прозореца на хола на Вилгот Елмандер.
Ларшон бавно прокара пръсти през посивялата си коса.
— Значи убиецът се е снабдил с две снайперски винтовки.
— Да.
— Това вероятно означава, че…
— Че има още пушки? Сигурна съм, че е така.
Погледът й продължаваше да бъде вперен в етажерката — в специалното военно оръжие.
— Отначало използваше револвер от деветнадесети век, а след това — модерна снайперска винтовка. Между двете има огромна разлика, Франк.
— Да, има известна разлика.
Той се изправи предпазливо, разтри схванатия си врат, който от часове стоеше приведен над микроскопа и частите от оръжието.
— Ако убиецът използва оръжие с черен барут с ненарязана цев и нестабилизирани оловни куршуми, трябва да се намира близо до набелязаната жертва — ужасно близо.
— Колко?
— На десетина метра, а по-добре още по-близо.
— А ако използва PSG 90?
— Тогава ефективният обхват трябва да е осемстотин метра, но при благоприятни условия един добър стрелец може да улучи обекти на над два километра разстояние. С други думи, би могъл да стои най-горе в кулата на кметството и да застреля човек на моста „Юргордсбрун“.