— Тук е много спокойно, разбирам защо си дошъл на това място.
— Да, хубаво е.
Двамата продължиха да пушат мълчаливо, понякога се чуваше далечната песен на някоя синьо гушка, на няколко пъти тлеещите дънери изпращяха. Вечерното слънце бавно се спускаше над върховете на дърветата, а ивицата небе смени цвета си от бледомораво до кървавочервено.
Изведнъж мъжът се изправи, този път с решителност в движенията си. От десния джоб на балтона си извади револвер.
— Часът настъпи. Както казах, искам отмъщение.
Очите на Вилхелмсон не изразяваха нито страх, нито учудване. Той седеше съвсем неподвижно и гледаше към отвора на огнестрелното оръжие, както опитомените животни понякога гледат човека, който ги коли, в последния миг от живота си.
Мъжът вдигна дясната си ръка и се прицели. Когато натисна спусъка на револвера, в долината отекна изстрел, а от оръжието избликна бял барутен дим.
В същия момент Вилхелмсон се хвърли рязко настрани с бързината на светкавица, а оловният куршум мина точно там, където току-що се беше намирала главата му. От кожената ножница на хълбока си писателят извади ловджийски нож и с издадени навън лопатки като рогата на животно се втурна към нападателя си, яростно и непредсказуемо като росомаха.
Проехтя още един изстрел и снарядът проби лявата раменна става на Вилхелмсон. За момент той загуби опора, олюля се, но продължи напред, сякаш куршумите и барутът не можеха да го спрат. Замахна силно с дясната си ръка и опря върха на ножа в гърлото на мъжа. Тогава отекна трети изстрел и този път кръглият куршум проби гръдния кош и сърцето му.
Сигурд Вилхелмсон спря. Ножът в протегнатата му ръка докосна шията на нападателя му, а острието остави кървавочервена резка върху гръкляна му. След това мъртвият писател бавно се свлече на земята, легна — за последен път — в обраслото с мъх тресавище.
11
Мотиви на Шведската академия:
за неговото вдъхновено творчество, което в своето развитие към дързост и дълбочина въплъщава както класическите хуманистични идеали, така и високата стилистична стойност
16 май 2012 година
Клаудия влезе в тъмния кабинет на петия етаж. Тук имаше само един източник на светлина — компютърен монитор, поставен по средата на бюрото, чието сияние придаваше белезникав нюанс на лицето на Микаела Далстрьом.
Когато Микаела чу стъпките, тя вдигна поглед от клавиатурата и отговори, преди Клаудия да успее да зададе въпроса си.
— Казах вече — не — промърмори и продължи да пише.
С усмивка на устните Клаудия се подпря на касата на вратата, загледа се мълчаливо в специалистката по поведенческа психология, погледна гарвановочерната фланелка на „Дъ Кюър“, лакираните в лилаво нокти, които се движеха по клавишите. Микаела беше единачка в Централата, странна птица, на която повечето се подиграваха. Майтапеха се за призрачно бледото й лице, за черните й готически дрехи и монотонния й глас, но на Клаудия веднага й допадна социалната психоложка особнячка.
Микаела Далстрьом продължи да пише със светкавична скорост, но след тридесетина секунди спря и въздъхна продължително.
— Клаудия, знаеш как работим в групата за психологическо профилиране. Не сме готови още.
— Но сте започнали, нали?
— Да, започнахме.
Клаудия бавно прекоси мрачния кабинет, без да сваля поглед от връстничката си.
— Предполагам, че си чула за микрочиповете?
— Да, говорих с Франк. Единадесет чипа, нали?
— Преди малко повече от половин час бяха толкова — отговори Клаудия. — Вече са намерили седемнадесет — в жилищата на шестима от членовете.
Тя продължи, без да отмества поглед от Микаела:
— След няколко минути разследващата група има среща. Тогава ще ни трябва някаква следа за убиеца.
— Клаудия, не можем да извадим цвета на косата и телефонния му номер от цилиндър. Профилът на извършител отнема поне три седмици…
— След три седмици членовете на Академията може да са мъртви. Трябва ни профил сега, тази вечер.
— Невъзможно е. Трябва да проучим внимателно местопрестъпленията, знаеш. Да погледнем докладите от аутопсиите и протоколите от разпитите, да прочетем всяка страница от становищата на съдебните лекари. Преди малко повече от час проведохме първата си среща и само нахвърляхме профил, който…