— До какви изводи стигнахте?
— Не искам да правя прибързани заключения, би означавало…
— Какво можеш да кажеш за убиеца?
— Ама виж какво, би било грешка при изпълнението на служебните ми задължения да…
— По дяволите, Микаела, до какви изводи стигнахте?
Двете се вгледаха една в друга в сумрака — две двойки решителни очи, които отказваха да отстъпят. Накрая устата на Микаела се изкриви в примирена усмивка.
— Добре, добре. Нямам сили да се разправям с теб, Клаудия, не и сега.
— Супер. Кажи за профила.
— Тава са само догадки, трябва да го имаш предвид. Но наистина, развитието на събитията през днешния и вчерашния ден вероятно говори много за извършителя.
— Или извършителите.
Микаела тръсна категорично глава.
— Трите разстрела в апартамента на Йерпе са дело на един-единствен човек, знаем го благодарение на показанията на Беатрис Елмстен. Убийствата на Рюдквист и Бергвал са извършени по абсолютно същия начин, със същия револвер с черен барут, само на няколко километра едно от друго в центъра на Стокхолм. Затова можем да констатираме, че един и същ човек е извършил петте първи убийства.
— А шестото? Биркенфелт беше убит в друг град, с друго оръжие. Няма нито една връзка с извършителя.
— Напротив. Гласът му.
— За какво говориш?
— Когато Брита Оман е дала под наем стаята в Стренгнес, двамата са разговаряли по телефона и тя описва маниера му на говорене като старомоден и необичаен. Това съвпада напълно с разказа на Елмстен. А има и още нещо.
— Какво?
— Статистиката — отговори Далстрьом. — Деветдесет и девет процента от всички серийни убийства се извършват от един-единствен извършител.
— Добре, да приемем, че е така. Какво можеш да кажеш за него?
Микаела Далстрьом хвърли поглед към записките на екрана.
— Успял е да скрие микрочипове в дрехите на членовете, нали?
— Да.
— Нулирал е две пушки PSG 90 с голямо усърдие. Изрязал е проход в короната на дърво с математическа прецизност. Използва високотехнологично оборудване и сам си произвежда черния барут. Когато се е обадил от телефонен автомат на Централната метростанция, се е погрижил охранителната камера да бъде закрита от бетонна колона. Значи трябва да е изучил системата за сигурност на „Панаксия Секюрити“ до най-малката подробност и…
— Знам какво е направил убиецът — прекъсна я Клаудия и погледна ръчния си часовник. — Какво говори всичко това за него?
— Обикновено разграничаваме организираните от неорганизираните серийни убийци. Организираните по правило имат коефициент на интелигентност значително над средния, тоест над сто. Няколко са имали коефициент от почти сто и четиридесет, т. е. по-висок, отколкото на много нобелови лауреати. Убиецът на членовете на Академията явно спада към тази категория, всичко, извършено от него, говори за изключително висока интелигентност.
— Значи си имаме работа с гениален психопат?
Микаела отново поклати глава, боядисаните й в черно плитки се разлюляха пред монитора и хвърлиха дълги сенки върху стените от гипсокартон.
— Серийните убийци рядко страдат от психози, точно обратното. Често обкръжението им ги възприема като нормални, дори общителни. В криминалната психология този феномен се нарича the mask of sanity — маската на нормалността. Отвън изглеждат като хармонични личности, но под повърхността се крие чудовище, способно на невъобразима жестокост.
— Това описание съответства на вратаря на отбора ни по хокей на трева.
— Симон? Да, той отговаря доста точно на профила на сериен убиец.
Лицето на Микаела засия в усмивка, тя намести очилата си и продължи много сериозно.
— Убийствата на даден сериен убиец почти винаги следват предварително определен модел, така наречения modus operandi. Моделът може да се основава например на етническия произход на жертвите, на техния пол или професионална принадлежност. В този случай има съвсем ясен modus operandi.
— Всички жертви са членове на Шведската академия.
— Точно така, а изборът на жертви показва страшно много за самия убиец.
— Добре, застрелва членове на Академията. Какво говори това за него?
— Разбира се, това са само предположения, но мисля, че произлиза от интелектуално семейство. Напълно е възможно да е учил дълги години в университета, но едва ли е завършил. Вероятно го движи дълбока завист, жажда за отмъщение, която насочва срещу литературния елит.