— При кого?
— Онзи антикварен търговец — Лео Дорфман.
— За какво говориш?
— Можеше да отидеш в университета, да разговаряш с някой професор по литературознание. Или с литературен критик от някой вестник. Можеше да отидеш при дузина други експерти.
— Отидох при Лео, защото е най-добрият.
— Но двамата сте имали връзка, ти го спомена по време на един обяд преди няколко години. Не сте се виждали от края на деветдесетте, а сега изведнъж го търсиш. Не бих му отдавала голямо значение, но човек би могъл да го тълкува като…
— Микаела, нямам време за тези глупости.
Клаудия излезе ядосана от кабинета, кубинките й трополяха по пода, докато притичваше през коридора, покрай стаята за почивка, асансьора, до североизточния край на Централното полицейско управление.
— Чакай!
Когато чу вика, се обърна и погледна към младия полицай от Националната криминална полиция, който излезе от асансьора.
— Да? — каза тя, без да забавя крачка.
Полицаят се опита да я настигне, на няколко метра зад нея съобщи задъхано за какво е дошъл.
— Ами… получихме купища въпроси и Свенения от обществеността.
— Не се учудвам. И повечето са съвсем налудничави, нали?
— Направо не е за вярване. Един дядо попита дали наградата се облага с данък. Искаше да разбере за данъчната декларация…
— Виж какво, в момента ужасно бързам. Ще поговорим по-късно, става ли?
— Да… но получихме свидетелски показания.
Клаудия спря рязко.
— От очевидец?
— Да, може би.
Полицаят от Националната криминална полиция й подаде измачкан формуляр.
— Това е най-налудничавото, което съм чел досега, но е най-добре да хвърлиш едно око.
Тя дръпна листа и си пое дъх, докато четеше краткия документ.
— Получи се… преди три часа.
— Да.
Няколко секунди Клаудия стоя като вкаменена, формулярът трепереше в ръката й. След това се обърна и затича в противоположната посока — обратно към сребристите врати на асансьора в другия край на коридора.
Областният полицейски началник Ларш Льовден хвърли поглед към ръчния си часовник и прекоси задушната заседателна зала. Лицето му беше бледосиво, измършавяло от умора, която дори сънят не можеше да победи. Той седна до дългата страна на масата и прошепна в ухото на началничката на щаба:
— Не можем да чакаме повече.
— Сигурно ще дойде скоро — отговори Фрида Сетерлунд.
Льовден погледна към останалите в групата: осем души и един празен пластмасов стол.
— Добре, тогава започваме. Клаудия Родригес ще дойде скоро, а в бъдеще ще присъства и някой от групата за профилиране. Ние сме разследващият екип, всеки ден ще се събираме тук на шестия етаж и целта, разбира се, е всички екипи да бъдат в течение на случващото се.
— А както знаете — добави Фрида Сетерлунд, — се случват доста неща.
Льовден изплю дискретно никотиновата си дъвка и веднага извади нова.
— От вчерашните събития всичко се промени. Сега изглежда, че онова, което тази сутрин ни се струваше случайно насилие, всъщност е поредица от изключително добре планирани атентати и е ясно, че ще работим от позицията на worst case scenario[34]. А именно, че извършителят планира още атентати срещу членовете на Академията. Може да се каже, че работим с оглед на две основни цели.
Той вдигна палеца и показалеца на лявата си ръка.
— Едно — да заловим извършителя. Две — да защитим членовете на Академията. Що се отнася до личната охрана, най-добре информиран по въпроса е Клаес.
Клаес Рутман, завеждащ отдела за лична охрана на Службата за охрана, отпи от минералната си вода, преди да заговори.
— Мерките за сигурност бяха значителни още преди тазсутрешните събития. Сега са повишени до степен, каквато никога по-рано не сме наблюдавали. Сигурд Вилхелмсон е единственият от членовете на Академията, който понастоящем не се намира под нашата закрила.
— Трудно се охранява дъртак, който не може да бъде открит, а?
Рутман обърна главата си надясно, кимна, но продължи, без да отвърне на хапливия коментар на Ролф Хедлунд.
— Под нас, в сектора за повишена сигурност, се намират петима от членовете на Академията. Други трима са във военната база КЗ до Карлсборг. Абсолютно невъзможно е извършителят да достигне до тези осем охранявани обекта. Гун-Брит Хьок също е в пълна безопасност на френското средиземноморско крайбрежие, разстоянието и френската служба за охрана гарантират това. Но има двама членове, за чиято сигурност има какво да се желае.