— Явно мобилните телефони не ти се нравят.
Той сбърчи сивите си рошави вежди и я погледна въпросително.
— Четири пъти ти звънях — обясни тя. — Не знаеш ли как се отговаря на телефонно обаждане?
Ларшон махна извинително с ръка, внимателно, за да не разлее топлото какао.
— Sorry, в тези стари тухлени сгради няма обхват, защото…
— Получих съобщението ти — прекъсна го тя. — Написа, че сте открили нещо.
— Да, направихме предварително техническо изследване на оловния куршум и следите от барут. Между другото искаш ли да закусиш? В коридора има автомат за кафе.
Клаудия поклати нетърпеливо глава.
— Какво установихте?
Ларшон отпи предпазливо от шоколада, след което се вгледа умислено в керамичната чаша, сякаш отговорът се криеше в димящото й съдържание.
— Убийствата се извършват в момент на разгорещеност. В повечето случаи.
Клаудия погледна към побелелия криминалист, не можеше да определи дали е задал въпрос, или просто е констатирал факт.
— Да — каза тя. — В повечето случаи.
— Някой се разгневява или уплашва. Изважда огнестрелно оръжие, произвежда смъртоносен изстрел. Всичко свършва за няколко секунди — обикновено така се случва.
— Да.
— Импулсивно действие, чисто и просто.
— Накъде биеш, Франк?
Той вдигна поглед от чашата.
— Това убийство не е било импулсивно действие.
Тя се наведе над аутопсионната маса, миризмата на медицински спирт и смърт проникна в ноздрите й.
— Да не искаш да кажеш, че убийството е било предумишлено?
— Не знам. Но извършителят е разполагал с достатъчно време, за да обмисли всичко — поне това е сигурно.
— Откъде знаеш?
Франк Ларшон избърса светлокафява ивица какао от горната си устна.
— Пълните резултати от пробите ще се забавят няколко часа, може би дори дни. Но едно можем да констатираме още сега.
— Какво?
— Извършителят е използвал оръжие, работещо с черен барут, вероятно револвер от средата на деветнадесети век.
— Револвер?
— Да.
— От деветнадесети век?
— Да, и същото се отнася за намерения оловен куршум.
— Куршумът на сто години ли е?
— На сто и петдесет, струва ми се, може би дори по-стар. Лаборантите ни от Линшьопинг току-що изготвиха предварителен спектроскопски анализ. Всичко говори, че става въпрос за нестабилизиран кръгъл куршум от вида, който се е използвал към средата на деветнадесети век. Освен това беше смазан с масло от торен бръмбар — мазнина, използвана по онова време.
Черен барут. Револвер.
Масло от торен бръмбар.
Неправдоподобните думи преминаха през ума й, когато тя Свене поглед към покрития с плочки под. Чуваше само жуженето на луминесцентните лампи. Бавно вдигна очи.
— Черен барут не се намира в близкия магазин „Ика“[12].
Франк Ларшон поклати глава и махна с ръка към голото мъжко тяло.
— Тъмните следи по лицето и врата — виждаш ли ги?
— Да.
— От черен барут са. Едрозърнест черен барут.
— Едрозърнест? Какво означава това?
— Означава, че някой е приготвил барутната смес сам, вероятно на ръка в хаван. Стрил е дървени въглища, сяра и селитра до зърнист прах.
— Разговаряхме с десетина души, които са се намирали в околността на парка „Берцелиус“ снощи. Много от тях са усетили силна миризма след изстрела. Възможно ли е да е била миризма на черен барут?
— Вероятно. Особено силна е миризмата на сяра.
Клаудия се приближи до аутопсионната маса. За втори път през изминалите няколко нощни часа тя се вгледа в застреляния член на Шведската академия — черните следи от барут около склопените му клепачи, широкия колкото палец отвор от куршум в черепа, оголената челна кост.
В долния край на масата имаше доклад от предварителния оглед на трупа — набързо нахвърляни записки с черно мастило. Тя позна небрежния почерк на съдебната лекарка Елисабет Йостберг — бележки за начина на проникване на куршума, предварително определен час на настъпване на смъртта, анализ на компютърната томография. В долния край на листа имаше подчертан ред: пълна съдебномедицинска аутопсия, 8:30 ч. Клаудия се обърна отново към криминалиста.
— Разговорите с теб са като игра на гатанки.
— Благодаря — отговори той искрено.
— Не ти правя комплимент, Франк. Какво общо, по дяволите, има черният барут с импулсивността? Хората не са ли могли да действат импулсивно през деветнадесети век?
— Не и с револвер.