Единият охранител приближи радиостанцията си към устата.
— Излизаме с обект 3. Край.
От радиостанцията веднага отговори глас:
— Прието. Край.
Минаха през вратата и прекосиха вътрешния двор, който беше осветен от ярки прожектори. От всички страни наоколо се простираха катраненочерните гори. Чакълът пращеше под взетите назаем маратонки на Вилгот Елмандер, бяха му малко тесни на петите, но и за това си замълча. Побързаха да влязат в жълтата казарма, където в момента беше настанен, и се качиха по стълбите до третия етаж.
— Е, лека нощ — промърмори той и отвори вратата си.
— Лека нощ.
Вилгот влезе бавно в стаята и затвори вратата след себе си. Казармената стая беше просторна и гола, тук нямаше нищо негово. На хавлиените кърпи и халата пишеше „Кралски хусарски полк, КЗ“. Върху кувертюрата на леглото имаше няколко книги, които беше заел от полковата библиотека, върху възглавницата лежеше отворена „Записки от подземието“ на Фьодор Достоевски.
Вилгот Елмандер си пое дълбоко дъх, след което докуцука до прозореца и се загледа в нощта.
Хеликоптерът прелетя над катраненочерните води на Ветерн само на няколко метра над пенещите се вълни, а газовите турбини оставиха след себе си оранжево сияние в пролетната нощ.
След няколко минути отпред се появи западният бряг на езерото, в далечината блещукаха уличните лампи и жилищните сгради на Карлсборг. Сега наклонът на роторните перки се промени леко, само с няколко градуса, и хеликоптерът започна бавно да се изкачва. Когато полетя над сушата, достигна височина сто и петдесет метра. Долу, на площ от десетки километри, се простираха вестерьотландските гори и блата, само тук-там еднообразната гледка се нарушаваше от някоя самотна ферма, бензиностанция и езерце.
Над националния парк „Стуре Мосе“ турбините се изключиха. Когато скобите охлабиха захвата си около реактивните двигатели и резервоара с гориво, те полетяха надолу и изчезнаха в блатото. Хеликоптерът веднага изгуби височина и започна да пада към гарвановочерната вода. В този момент електрическият двигател се включи и построената летателна машина прелетя над върховете на боровете, като издаваше само глух, почти недоловим звук.
Така хеликоптерът продължи да лети в нощта, километър след километър. Накрая пред него се показа висока ограда с бодлива тел. Покрай електрифицираното заграждение имаше няколко трупа: катерици, фазани, синигери, един бобър, някои от животинските тела бяха овъглени и неразпознаваеми. Хеликоптерът прелетя бавно над оградата, мина само на двадесет-тридесет сантиметра над железните шипове, навлезе между боровете и скалите и продължи право през обширната военна зона. Изведнъж инфрачервената камера примигна: в северозападна посока, на малко повече от сто метра, имаше три източника на топлина, които се приближаваха. Хеликоптерът веднага се спусна зад няколко хвойнови храсти, приземи се тихо и мощните движения на роторните перки утихнаха. Зачака там в тъмнината, зад хвойната и папратта. Скоро от другата страна на храстите, само на няколко метра разстояние, минаха трима мъже от Службата за охрана, сноповете светлина от джобните им фенери обхождаха пространството между дънерите. Мъжете бяха толкова наблизо, че гласовете им проникваха в микрофона върху шасито на хеликоптера.
— По дяволите, Карлберг, привижда ти се. Да не си се накъркал пак?
— Видях нещо, може да е било сова, разбира се.
— Да, да, внимавай да не се блъснеш в електрическата ограда, пияндурник такъв.
— Затваряй си човката. Ела да проверим ей там.
Охранителите продължиха с бърза крачка в горската тъмнина и пет минути изминаха в пълна тишина. След това се чу жуженето на двигател и зад хвойновите храсти отново се появиха роторните перки. Хеликоптерът се издигна бавно. Когато достигна над върховете на дърветата, набра отново скорост и продължи да лети към целта си на северозапад. След малко повече от километър гората свърши и започна откритото пространство на военната база — десетина казарми и войнишки спални, разпръснати из двора. Летателната машина профуча с максимална скорост между хангарите и покрай паркираните военни автомобили. Тогава между казармите отекна мъжки глас.
— Видях нещо! Изглеждаше като хеликоптер, мамка му!