Пол Дохърти
Убийствата на Бялата роза
Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII
На баща ми Майкъл
Въведение
През 1485 година Ричард III, последният крал от династията Йорк, бил убит при Босуърт от Хенри Тюдор. Двадесет и четири години по-късно синът на Тюдор, Хенри VIII, се възкачил на трона. Наричан „златното момче“, той обещавал да бъде блестящ крал, но скоро мрачните облаци на заговори, предателства и убийства надвиснали над главата му. Кръвопролитията, предсказани от ясновидци и магьосници, били на път да се осъществят и светът вече бил готов за появата на Роджър Шалот.
Исторически личности в текста
Ричард III — последният крал от династията Йорк, наричан Узурпатора или Претендента, победен от Хенри Тюдор при Босуърт през август 1485 г. Бялата роза е символ на династията Йорк, а личният герб на Ричард бил Le Blanc Sanglier — Белият глиган.
Принцовете в Тауър — племенниците на Ричард III, за които се говорело, че са убити от чичо си през 1484 г.
Хенри Тюдор — Уелсецът, победителят от Босуърт, основател на династията Тюдор и баща на Хенри VIII и Маргарет Шотландска. Умира през 1509 г.
Хенри VIII — Лъжливия Хал или Великия убиец, имал шест съпруги и многобройни любовници. Той е Тъмният принц от предсказанията на Мерлин.
Катерина Арагонска — испанска принцеса, първата съпруга на Хенри VIII и майка на Мери Тюдор.
Ан Болейн — дъщеря на сър Томас Болейн, „истински зъл човек“. Втора съпруга на Хенри VIII и майка на Елизабет Тюдор.
Мери Болейн — сестра на Ан, наричана във френския двор „Английската кобила“, защото имала много любовници.
Беси Блаунт — една от най-известните любовници на Хенри VIII.
Маргарет Тюдор — сестра на Хенри VIII, омъжена за Джеймс IV, крал на Шотландия, а по-късно за Гевин Дъглас, граф Ангъс; „Напаст във фуста“.
Мери Тюдор — дъщеря на Катерина Арагонска и Хенри VIII, наречена „Кървавата Мери“ заради преследванията на протестантите по време на нейното царуване.
Елизабет I — Кралица на Англия, дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн, наричана „Кралицата-девственица“, макар Шалот да твърди, че имал син от нея.
Франсоа I, крал на Франция — надарен, блестящ и похотлив.
Джеймс IV, крал на Шотландия — първият съпруг на Маргарет Тюдор.
Томас Уолси — син на месар от Ипсуич, учил в Оксфорд и направил блестяща кариера. Кардинал, архиепископ и пръв министър на Хенри VIII.
Мери Стюарт, кралица на Шотландия — внучка на Маргарет Тюдор и майка на Джеймс I, крал на Англия и Шотландия.
Дарнли — съпруг на Мери Стюарт.
Томас Мор — хуманист, учен. Министър на Хенри VIII, екзекутиран, защото се противопоставил на развода на Хенри с Катерина Арагонска.
Едуард VI — син на Хенри VIII и Джейн Сиймор, болнав, умира млад.
Граф Съри — от рода Хауърд. Сражава се на страната на Ричард III, помилван. Впоследствие се оказва най-способният военачалник на Хенри VIII.
Пролог
Убийството тропа на вратата ми всяка нощ. Когато небето потъмнее и пълната кървава луна се скрие зад облаците, Убийството нахлува в това огромно имение, за да прогони съня ми и насели сънищата ми с призраци, излезли от ада, и сцени на кървава и ужасна смърт. Чувам как привиденията се промъкват в мрака навън, докато гласът на вятъра се извисява в стон между клоните на дърветата. Долавям чаткането на призрачни копита върху посипаната с чакъл пътека, която води до входната врата. Лежа буден и чакам; при първия проблясък на лунна светлина се взирам през прозореца към мъжете и жените от моето минало, чиито души отдавна са потънали в мрака на вечността.
Те се събират под прозореца ми като призрачен хор — сиви сенки, по които още личат ужасни рани; виждам празните очи на тези, с които съм работил, играл, флиртувал, вечерял… както и на онези, които съм убил. (Смея да кажа, винаги в честна битка.) Луната се плъзга между облаците и облива синкавобледите им лица със сребриста светлина. Те се взират нагоре към нея с почернели устни и празни очни кухини; вият пронизително, канят ме да отида при тях. Аз винаги се усмихвам и им махам с ръка, а това ги кара да завият още по-силно. Те преминават през стените, изкачват се по голямото стълбище с дъбова ламперия, поемат по облицованата с дърво галерия, влизат в стаята и се струпват около леглото ми като армия безмълвни свидетели. Адът ги праща да ме отведат там. А аз мога само да ги гледам безмълвно — във всяко лице виждам част от миналото си.