— Всички те — намеси се доктор Агрипа, — включително сър Робърт, бяха на служба при кралица Маргарет в Шотландия. Аз също ще се присъединя към свитата й. Можем да гарантираме за лоялността на сър Робърт, макар да е възможно — и той не бива да се обижда от това — всеки от прогонената свита на кралицата да е съюзник на враговете й в Шотландия и член на Les Blancs Sangliers. — Агрипа се намръщи и ме погледна. — Има и още един човек, когото ти, мастър Шалот, познаваш добре. Негово величество с радост назначи нов лекар в свитата на сестра си — Хю Скозби, представител на Ипсуич в Парламента.
Уолси се ухили самодоволно, Кейтсби изглеждаше озадачен, а господарят ми потри брадичката си с ръка.
— Сигурен съм — продължи доктор Агрипа, — че мастър Скозби с радост ще поднови познанството си с теб.
Отместих поглед. Не обичам заядливите негодници и не се радвах на възможността старият Скозби да наднича през рамото ми. Въпреки това кимнах мъдро, както би постъпил приятният младеж, на какъвто се правех.
— Племеннико — Уолси протегна ръка в знак, че срещата е приключила, — подготви се. И ти също, мастър Шалот. В деня след празника на Свети Архангел Михаил сър Робърт и доктор Агрипа ще се срещнат с вас на обяд и ще ви придружат до Тауър.
Уолси стана, издрънча сребърно звънче и вратата зад нас се отвори. Двамата с Бенджамин излязохме заднишком с наведени глави, макар че Уолси вече беше забравил за нас и говореше шепнешком с Кейтсби. Навън забелязах, че лицето на Бенджамин беше зачервено и очите му блестяха. Той не каза и дума, докато не излязохме от кметството и не влязохме в миришещия на плесен полумрак на близката кръчма.
— Е, Роджър, след два дни ще заминем оттук — той ме погледна тревожно. — Знам, че в тази работа се крие нещо повече, отколкото чичо ми сподели.
Той въздъхна.
— Но това е най-доброто, което можем да направим. Няма какво повече да правим в Ипсуич.
— Каква беше тази история с Диеп? — попитах аз.
Бенджамин пресуши чашата си.
— Преди да се появиш в съда, чичо ме изпрати да арестувам Селкърк. Залових го извън Париж и го отведох в Диеп. Морето беше бурно, затова се подслонихме в един хан — той въздъхна. — Казано накратко, човекът е малоумен. Съжалих го и го освободих от веригите. Една сутрин се събудих късно, Селкърк беше изчезнал и можех да покажа на чичо само ръждясалите му окови — той ми се усмихна. — Сега чичо иска да довърша започнатото. Нямаме избор, Роджър, трябва да отидем.
Огледах кръчмата, пълна с фермери и продавачи, които се веселяха и изпиваха печалбата от деня. Да, нямахме повече работа тук. И все пак потръпнах, сякаш някакъв невидим ужас, студена ръка от гроба, беше прокарала нокти по гърба ми. Но истинските ужаси тепърва предстояха. Призраците от Флодън най-после ме бяха настигнали.
Глава втора
Два дни по-късно приготвихме багажа си и както се бяхме разбрали, открихме сър Робърт и доктор Агрипа да ни чакат пред кметството на Ипсуич. Те ни поздравиха весело, настоявайки, преди да тръгнем, да обядваме в „Златният лъв“, най-скъпата кръчма в Ипсуич. Мога смело да кажа, че се натъпках като прасе със сочния петел, златистите сладкиши, печената яребица в яйчен сос, хрупкавите банички със свинско и сирене, залети със сметана. Изпих много чаши вино от черно овернско грозде. След това доктор Агрипа не ми изглеждаше толкова страховит, макар да го държах под око: понякога го виждах да прави странни знаци и движения във въздуха, сякаш разговаряше с някого, когото не можехме да видим. Младият Кейтсби пък се оказа изключително приятен събеседник. Той ни забавляваше с клюки от двора; за представленията на мимовете, за танците и пиршествата, както и за новата любовница на краля Беси Блаунт — с коса като златно жито, дръзки очи и сочно тяло.
Човек често приема, че нещата са такива, каквито изглеждат. Кейтсби изглеждаше добър човек, макар да приличаше на тъмно езеро с подводни течения. Добър боец, който показа, че умело владее камата и меча, когато разбойници ни нападнаха по пътя за Лондон. Беше левак и това му помагаше, защото глупаците го нападаха откъм по-слабата според тях страна и умираха, давейки се в собствената си кръв, докато мечът му се издигаше и падаше като свистяща дъга от сребрист метал. Останалата част от пътуването ни мина безбурно и сутринта на двадесет и девети септември, празника на светите ангели христови, преминахме край църквата „Сейнт Мери ъф Бетлехем“ и влязохме в Лондон по Бишъпсгейт Стрийт.