— Може би е бил същият човек — изтърсих аз.
— Млъкни, глупако! — изръмжа Уолси.
— Комптън беше ли разпитван от кралските инквизитори? — попита Бенджамин.
— Разбира се.
— И научи ли нещо, скъпи чичо?
— Не.
— Тогава, скъпи чичо, мисля, че не е правилно да ме наказваш, че не съм успял със Селкърк. Все пак, имах едва десет дни. — Бенджамин изчака ефекта от думите си.
Погледнах към доктор Агрипа, който се усмихваше на себе си, докато Кейтсби гледаше мрачно встрани. Бенджамин сръчно измъкна парчето пергамент изпод елека си.
— Преди отново да започнеш да ни упрекваш, ще ти кажа, че намерих нещо. Селкърк го беше скрил в стената на стаята си.
Уолси почти изтръгна документа от ръката на Бенджамин. Не позволи на Агрипа или Кейтсби да го видят, докато мърмореше на глас думите, а след това се взря в Бенджамин.
— Какво означава това? — попита той и подаде късчето на доктор Агрипа, който го прочете и го предаде на Кейтсби.
— Бог знае, чичо — отвърна Бенджамин. — Но смятам, че тайните на Селкърк са скрити в тези редове.
Уолси взе сребърното звънче и го разлюля. Главният писар бързо влезе в стаята. Кардиналът взе пергамента от Кейтсби и го хвърли на служителя си.
— Препиши това четири-пет пъти. Гледай да няма грешки и накарай писаря, който се занимава с тайнопис, да го проучи внимателно, за да разбере дали в него има скрито съобщение.
Мъжът се поклони и бързо излезе. Уолси погледна встрани към доктор Агрипа и Кейтсби.
— Говорят ли ви нещо тези думи?
Агрипа поклати глава, без да сваля поглед от Бенджамин и аз долових одобрителен проблясък в погледа му, сякаш докторът беше разбрал, че не сме глупаците, за каквито ни беше смятал. Кейтсби сякаш беше онемял, само поклати глава. Кардиналът се приведе напред, сияещ от задоволство от способностите на любимия си племенник.
— Мастър Бенджамин, добре си се справил, но има още нещо.
Господи, помислих си. Не ми харесваше да общувам с големци. Питах се и какво щеше да стане, ако Бенджамин не беше открил тайния ръкопис на Селкърк. Кардиналът се приведе напред и поде със заговорнически тон:
— След няколко дни, на празника на свети Лука, кралица Маргарет ще напусне Тауър и ще отпътува на север към Ройстън, кралско имение край Лестър. Ще остане там, докато се занимава с пратениците от Шотландия, които идват на юг, за да обсъдят връщането й в Единбург. Ти ще се срещнеш с тези пратеници от името на кралица Маргарет и ще чуеш какво й предлагат. — Уолси се взря в племенника си. — Има и още нещо. Селкърк беше убит от някого в Тауър. Един или няколко души от свитата на кралица Маргарет може да са членове на Les Blancs Sangliers. Ти трябва да откриеш кои са те, как и защо са убили Селкърк и най-вече, какви тайни се съдържат в бездарните стихове на Селкърк.
— Всеки от приближените на кралицата може да е таен йоркист — обади се доктор Агрипа. — Спомни си, дори старият Съри, който победи Джеймс при Флодън, някога се е бил за Ричард III. Те може да са се присъединили към свитата на кралицата и да са заминали за Шотландия, за да осъществят някое ново злодеяние.
— Тогава нека ги подмамим да се разкрият! — забеляза Уолси. — Кажи, че си намерил стихотворението на Селкърк, прочети го пред цялата компания и виж какво ще стане.
Спомних си странния израз на лицето на Рутвен и одобрих съвета на Уолси, макар че повече ме беше грижа за собствената ми кожа. Девизът на стария Шалот е, беше и винаги ще бъде: „Грижи се за себе си и всичко ще бъде наред.“
— Има нещо повече — намеси се Кейтсби. — Един от най-верните шпиони на милорд кардинала в Шотландия, мастър Джон Ървайн, идва на юг. Носи важни сведения, толкова ценни, че се страхува да ги запише на хартия. Близо до Ройстън се намира абатството „Колдстрийм“. Наредих на Ървайн да се срещне с теб там в понеделник след празника на свети Лъв Велики. Той ще ти разкаже тайните си. Няма да споделяш с никого онова, което ще чуеш, освен с негова светлост кардинала.