— И сигурно този Харингтън — попита Кейтсби — просто е оставил кралят да бъде убит?
Погледнах към Бенджамин и забелязах, че примигва, което винаги показваше, че този честен човек се кани да каже някоя полуистина.
— Харингтън — отговори той — бил сам и изтощен след битката. Едва ли би могъл да помогне на Джеймс. Вероятно той също е убит. Знаеш ли — продължи той, — докато бях в Шотландия, видях Книгата на мъртвите в кралския параклис „Сейнт Маргарет“ в Единбург, списък на падналите при Флодън. Не си спомням да съм видял името на Харингтън — Бенджамин погледна бързо към мен и разбрах, че лъже. Не знаеше нищо за Харингтън, преди да се срещнем в Париж.
— И така — насмешливо подхвърлих аз, — Маргарет и Дъглас са били любовници преди Флодън.
— Затова са се оженили толкова бързо — добави Бенджамин. — За да узаконят Рос. Кой знае, може би и сегашният наследник на шотландския трон е Дъглас! Тази тайна ли заедно с убийството на крал Джеймс е връзката, която все още свързва Маргарет и графа?
Кейтсби се приведе напред, лицето му приличаше на скелет. Създаваше се впечатление, че безмълвно се наслаждава на смъртта, която беше предвидил за нас.
— И така — продължи Бенджамин, опитвайки се да отвлече вниманието му, — стиховете на Селкърк вече са обяснени: агнето е Ангъс, който почива в гнездото на сокола, а именно леглото на Джеймс. Шотландският крал е и лъвът, който плакал, макар да умрял, а фразата „От дванайсет по-малко трябва да са с три“ заедно с бръщолевенията на Селкърк, че можел да „брои дните“ се отнасят за тайното и извънбрачно зачеване на Александър, херцог Рос. Селкърк, който беше лекар, подозирал, че Александър не е син на крал Джеймс.
— Какво доказателство имаш за това? — подигравателно запита Кейтсби и се изправи.
— Както се казва — подех аз — в последните стихове на Селкърк, той е написал признанието си с тайнопис и го оставил при монасите от „Сен Дьони“ в Париж.
— Просто бръщолевения — изсъска Кейтсби — на безумен глупак!
Бенджамин поклати глава.
— Не, Селкърк е оставил доказателства. Той запазил всички заповеди, издавани му от крал Джеймс по време на царуването му. Отначало ги сметнах за безполезни, защото бяха много, но после намерих една с дата 12 септември 1513, датирана и подпечатана три дни след предполагаемата смърт на Джеймс при Флодън.
Кейтсби мълчеше като ударен от гръм.
— Разбира се — тихо продължи Бенджамин, — след смъртта на Джеймс Маргарет бързо се отегчила от Ангъс. Скарала се с него, опитала се да получи попечителство над децата си и когато не успяла, избягала на юг в Англия — при брат си.
Кейтсби сви устни.
— Лъжи — промърмори той, сякаш на себе си. — Всичко е лъжи!
— Не са лъжи! — обадих се предизвикателно. — Маргарет се бояла да не се разкрие тайната й. Кой знае, може би подозирала, че крал Джеймс може да е още жив и броди в пустошта. Трябвало да се увери, че Ангъс, който бил съучастник в смъртта на съпруга й, също ще си мълчи, затова бяхме изпратени в Нотингам. Открихме Ангъс в лошо настроение — хвърлих поглед към двамата шотландци, които на свой ред ме изгледаха злобно, — а лорд Д’Обини, изпълнен с подозрения, но нито намек за скандал. Кралица Маргарет — заключих с горчивина — сега знае, че е в безопасност и е планирала завръщането си в Шотландия.
Кейтсби сложи ръце в скута си.
— Знаете ли — забеляза той, — сякаш бяхме група приятели, събрани в уютна кръчма, — мислех ви за палячовци, за двама идиоти, които ще се лутат в тъмнината и ще вървят пред нас, за да поемат всяка опасност. Много съм грешил.
— Да, така е — отвърна Бенджамин. — Уплаши се, когато Селкърк започна да говори с мен, затова той трябваше да умре, макар вероятно да си планирал убийството му преди ние с Роджър да се присъединим към този смъртоносен танц. Но Селкърк беше проговорил, а Рутвен започна да се замисля върху собствените си подозрения, затова той също трябваше да умре.
Един от шотландците притъпи напред като ловно куче, надушило опасност. Кейтсби рязко щракна с пръсти. Мъжът извади камата си, докато господарят му се взираше в тъмнината.
Кейтсби се ослуша за миг.
— Нищо — прошепна той. — Само мракът. — Той погледна надолу и се усмихна. — И лек полъх от тъмните сънища на смъртта.
— Ще ни убиеш ли? — обадих се, отчаяно търсейки някаква възможност за бягство.
— Разбира се — прошепна той, — не мога да ви оставя живи. Сега всичко ще завърши добре. Кралицата ще се върне в Шотландия и аз ще се грижа за нея, докато младият Джеймс възмъжее.