Поклатих глава в знак на отрицание.
— Съвсем не. Невежа съм.
— Ами — Агрипа поглади с ръка брадичката си — съществува легенда, че след смъртта на великия Артур навсякъде из западната част на страната се разпространили пророчества как един ден той ще се завърне, яздейки коня си по заник слънце, за да въздаде справедливост за всички. На Великият скъперник му се щеше да изкара себе си и рода си като потомци на самия Артур, но по-големият му син умря и ето че на трона е Хенри. Все пак блянът или кошмарът на Тюдорите е все така жив.
— Я стига! — прекъснах го аз. — Да не би да ни казвате, че благородният ни крал се е уплашил от някакъв си крал от легендите, който препуска на кон към Уестминстър начело на рицарите на Кръглата маса?
Агрипа присви очи.
— Съвсем не, но е уплашен от йоркистите, от Плантагенетите, от онези, които имат по-основателни претенции върху трона от него самия! А нали знаете колко е суеверен! Какво би станало, ако Стафорд или някой от другите принцове от династията Йорк извади светите реликви? Мечът на Артур, Екскалибур или още по-лошо: светия Граал — бокалът, от който е пил сам Иисус на Тайната вечеря и който е стоял на масата на Артур?
(Само не се смейте. Знам, че живеем във времената на здравия разум, но по мое време станах свидетел на най-невъобразими събития: хората под строй вървяха след парче плат или след онези, които вярваха, че късчета от истинския кръст ще ги предпазят от стрелите и куршумите. В какви удивителни неща вярва народът, ако иска, нали?)
— Сега да не започнете да разправяте — присмях се аз, — че Бъкингам притежава реликвите!
— И да, и не — отвърна Агрипа. — След като Бъкингам нанесе такава обида на кардинала, легионът от шпиони на Уолси се разтършува усърдно. Кардиналът скалъпи някаква история, че уж Бъкингам заговорничел срещу краля и се стремял да сложи ръка на свещените реликви, с цел да набере бунтовнически войски.
— Нелепо е! — намеси се Бенджамин. — Помня, че преди столетия тялото на Артур е било открито при Гластънбъри5, но според легендата Екскалибур е хвърлен в някакво езеро, а местонахождението на Граала и до днес е неизвестно.
— Да, но Уолси има доказателство — отвърна му Агрипа. — Агентите му са задържали монах от бенедиктинците, Никълъс Хопкинс, който в момента е под стража в Тауър. Този Хопкинс е от манастира в Гластънбъри. Същият е и капелан на имението Сантер в Темпълкъм, Съмърсет. Хопкинс твърди, че му е известно къде са и Граалът, и мечът на Артур, както и че ги е предложил на Бъкингам. По думите му, херцогът възнамерявал да ги използва, за да вдигне бунт, да свали от трона Хенри и да го екзекутира, а после сам да стане крал.
— А Бъкингам повярвал ли е, че тия боклуци са тъкмо реликвите? — засмях се аз. — Да се хване на брътвежите на някакъв изкуфял монах!
— Ами семейство Сантер? — попита Бенджамин. — Замесени ли са?
— Не. Те са само негови васали. Добрият херцог посетил Темпълкъм, за да се срещне с Хопкинс и се опитал да привлече към заговорниците Сантер. Няма място за съмнение, че Сантер е отказал на Бъкингам, понеже в свитите и на единия, и на другия има агенти на Уолси. Добрият херцог със сигурност е проявил интерес към реликвите, понеже е изпратил съобщения до свой агент в Лондон, че щом ги получи, ще организира бунт.
— Има и още, нали? — попита Бенджамин.
Агрипа потри лицето си с ръце.
— Има. И други търсят меча на Артур и Граала.
— Кои? — рече господарят ми.
— Тамплиерите — троснато отвърна Агрипа.
— Кои? — попитах аз.
— Тамплиерите — продължи той, — са били орден на монаси-воини, създаден през дванайсети век, и мисията им е била да защитават Светите земи. Получили обширни владения в Англия и Франция — замъци, земя, имения. Придобили тайно познание и притежавали много свети реликви като Христовата плащаница, светия Убрус — кърпата, с която Христос попил потта и кръвта от лицето си на път към Голгота и, ако може да се вярва на легендата, Светия Граал и меча Екскалибур.
— И какво общо имаме ние с цялата тази история? — попита Бенджамин.
(Колко безхитростен беше господарят ми. Аз самият почти се досещах какво ще последва.)
— Негово величество кралят и моят господар кардиналът искат от вас да заминете за Съмърсет, да откриете Граала и Екскалибур и по възможност да унищожите до един тамплиерите.
— Съществуват ли още? — попитах.
5
Манастирът в Гластънбъри е основан около 705 година. През X век в него се настаняват бенедиктинците. — Бел.прев.