— И още как — Агрипа потърка едната страна на лицето си. — Не съм довършил историята си. На тринайсети октомври, петък, 1307 година, тамплиерите из целия християнски свят били изловени, изтезавани и осъдени на смърт, обвинени в идолопоклонство, содомия и черна магия. Повечето от тях умрели на кладата или на бесилката, но някои се измъкнали и създали тайни общества. Тези тамплиери са готови на всичко, за да не допуснат Хенри, когото считат за въплъщение на злото, да се сдобие с Граала и Екскалибур.
(Схватливи са, не ще и дума, мина ми през ума.)
Агрипа се прокашля.
— Доказано е, че някои от йоркистите членуват в тайния орден. Несъмнено Хопкинс е един от тях, а вероятно и Бъкингам.
— Благородният ни крал вярва ли на цялата тази история?
Агрипа се намръщи.
— Хопкинс направи признания, Уолси осведоми краля и Стафорд нямаше кой знае каква възможност да се защити. Арестуваха го на Лондонския мост и го отведоха в Тауър. Не отрече, нито се възпротиви на твърденията на Уолси.
Докторът допря върховете на пръстите си.
— На всичкото отгоре Бъкингам имал глупостта да сподели някои бунтовнически мисли със своята сестра, лейди Фицуолтър.
Бенджамин се усмихна едва-едва и си дадох сметка колко ловко е действал кардиналът: Хенри беше съблазнил сестрата на Бъкингам, който от своя страна побеснял, че се отнасят със сестра му като с нищо и никаква уличница. Ударът на Уолси не закъснял: безпомощната жена се оказала призована на съд при закрити врати и под клетва той я накарал да изрече думи, които лесно извъртял както му изнася.
— Какво се случило после? — попита Бенджамин.
— Бъкингам беше изправен пред съда в Уестминстър Хол. Съдебния състав беше от перове, начело с херцога на Норфолк. Присъдата им беше предварително решена. Трябваше да бъде влачен до мястото на екзекуцията, да бъде съсечен още докато е жив, срамните му части отсечени и хвърлени в огъня, вътрешностите му да бъдат изгорени пред очите му, главата му отсечена, а трупа му разчекнат и разкъсан по волята на краля.
— Хенри не е ли проявил милост към него?
— Кралица Катерина го умолява на колене за живота на херцога. Кралят не напусна леглото си в продължение на три дни, болен от треска, но единствената милост, която ще прояви, е Бъкингам да бъде обезглавен. Останалата част от поругаването е отменена. Екзекуцията е след два дни.
— Когато дойдохте, не казахте ли, че убийствата са започнали, че Хенри се е превърнал в Изверга? — подсетих го аз.
Агрипа ме погледна и от погледа му ме побиха тръпки, спомних си думите му, изречени още преди години, че извратеният ни крал е душевноболен.
— Не разбираш ли, Роджър — едва доловимо рече той, — щом Хенри може да убие най-могъщия измежду перовете в своето кралство, тогава никой не е в безопасност. Европейските дворове вече изразиха недоволството си от действията му. Кралят на Франция открито се присмя на кардинала с думите, че кучето на касапина е повалило най-красивия измежду елените самци из християнските земи.
Агрипа имаше право, и още как! Хенри беше от луд по-луд, беше обсебен от манията, че срещу него непрекъснато заговорничат и никак не търпеше да му се противоречи. Когато умря, се говореше, че носел вина за най-малко шейсет хиляди екзекуции. Умът ми не го побира! Бях му приближен, когато остаря. Няма да забравя подпухналите му, побледнели страни и свинските очички, от които надничаше лудостта. Незаздравяващата рана на крака му смърдеше нетърпимо, а сифилисът го превърна в самото въплъщение на сатаната…
Бенджамин се изправи и отново напълни чашите ни.
— Значи убийствата са започнали? — измърмори той. — Бъкингам ще умре, а скъпият чичо има нужда от нас.
Агрипа сви ръце в скута си. Външният му вид и излъчването му за пореден път претъпяха едно от своите забележителни превъплъщения. Вече не беше строгият пророк, а дружелюбен свещеник, който търси съвет и помощ.
— Имате право, мастър Бенджамин — рече той ненатрапливо. — Бъкингам ще умре и не можем нищо да сторим, за да го предотвратим. Но разполагаме и с признанията на мастър Никълъс Хопкинс. Чичо ви има нужда от вас в Лондон. Даде изрична заповед всички ние да присъстваме на екзекуцията на Бъкингам.
(Иисусе, рекох си, хайде пак се започва с кървищата и касапниците, а на горкия Шалот пак ще му припари под петите!)
— А после? — рязко попита Бенджамин.
— Трябва да продължите с разпита на мастър Хопкинс и да откриете повече за мистериозните му твърдения.
— Не казахте ли, че човекът е побъркан?
— Няма съмнение, че е такъв, но от това не следва непременно, че думите му са измислица.
— Вярвате ли, че Бъкингам е бил въвлечен в предателство? — попитах аз.