И преди бях наблюдавал екзекуции, но не толкова церемониална, както екзекуцията на Бъкингам. Агрипа притвори очи, убеден бях, че задряма. Цял пребледнял, Бенджамин не откъсваше поглед от мястото под платформата. Проследих погледа му и съгледах дребни, тъмни, движещи се силуети.
— Кои са тези? — попитах един от стражите.
— Джуджета — отговори ми с ъгълчето на устата си. — Плащат на кмета, за да им разреши да стоят под ешафода. Когато отсекат главата, кръвта плисва и се стича по дървото. Събират я и я продават като реликва и като сувенир — мъжът се извърна и плю през рамо — чух, че имало много желаещи да си купят от нея.
Чакането продължаваше, тълпата не проявяваше признаци на умора. Сред навалицата сновяха търговци и продаваха сладкиши, ябълки на резени и дори нескопосани преписи на „последната изповед“ на Бъкингам. С бокали в ръце жадните проклинаха и викаха продавачите на вода. Деца плачеха и родителите им ги вдигаха на раменете си. Най-важните благородници в кралството — лордовете и дамите, както и техните коне, настанени под копринени сенници, се мъчеха да намерят по-добър изглед към ешафода. Всички се блъскаха, бутаха и си изляха яда на един джебчия, заловен, когато крадеше. Докато шерифът го избута настрана, тълпата едва не го разкъса.
Небето притъмня, над Темза запълзяха грамадни сиви облаци. Народът видя в тях божествена поличба, недоволството Божие от смъртта на Бъкингам. Прогизнали до кости от проливния дъжд, всички все по-ясно проклинаха кардинала. Бурята отмина и облаците се разкъсаха, сред насъбралите се близо до Тауър се разнесе ропот. Появи се малък отряд ездачи, предвождани от шерифите и кмета. Сред тях вървеше висок, тъмнокос мъж с лице бяло като разтворената на врата му риза, която носеше под кървавочервеното наметало. Агрипа прошепна, че това е Бъкингам.
Ездачите стигнаха до ешафода, слязоха от конете и Бъкингам се качи по стълбите, хладнокръвен и спокоен, сякаш му предстоеше да положи клетва, а не да се срещне със Създателя си. Коленичи пред свещеника, който претупа надве-натри молитвите, размени няколко думи с шерифите, после отиде и се наведе над дръвника над нас. Тъкмо когато заговори и отново заяви, че е невинен, излезе вятър и заглуши думите му. Отвсякъде ме притискаха. Оглеждах редицата от стражи. Вниманието ми привлече висок, мургав мъж, със смолисточерна коса и орлов нос. Той и червенокосият му спътник бяха облечени изцяло в черно.
После насочих вниманието си към младата жена, която стоеше близо до тези две врани. Качулката на плаща й беше дръпната назад и откриваше черна като абанос коса, високо чело и лице с омайна красота. Вероятно доловила интереса ми, тя ме погледна и погледът на тези блестящи очи ме порази в сърцето. За миг разпери плаща си и видях, че носи жълта копринена рокля. Показа се обсипаната й със скъпоценности ръка, около врата й и маншетите на ръкавите видях изобилие от бяла дантела и блясъка на малък диамант, закачен на корсажа й и друг на широката жълта лента от кадифе, която придържаше красивата й коса. Усмихна се (но може въображението ми да ме е подвело), обърна се и заговори на висок, светлокос мъж, с червендалесто лице и вид на състоятелен земевладелец. Ръката на мъжа обгръщаше тъмнокоса жена с бледо лице и когато тълпата се олюля, я видях да се обляга на него, отмаляла от ужас пред предстоящата екзекуция.
— Кои са тези хора? — побутнах Бенджамин, и той като Агрипа сякаш беше заспал на крак.
С поклащане на глава ми даде да разбера, че не ги познава, но Агрипа проследи погледа ми.
— Светлокосият мъж е сър Джон Сантер, господар на Темпълкъм в Съмърсет. Припадналата дама вероятно е съпругата му.
— Ами младата красавица? — попитах.
— Дъщерята на Сантер, Рейчъл.
— Защо са тук? — прошепнах.
— Дойдоха в Лондон, за да докажат невинността си и да очистят името си. По волята на краля, сър Джон и неговата съпруга трябва да присъстват на смъртта на Бъкингам.
— Защо?
— Сам ще разберете.
Погледът на Агрипа стана студен, когато падна върху облечените в черно мъже около Сантер.
— Бързам да поясня, мастър Шалот — онзи мъж, черен като сатаната, е сър Едуард Мандевил, а червенокосият му спътник е мастър Джефри Саутгейт, някъде на близо трябва да са и свирепите им служители, Козма и Деймиън.