Сантер избърса снежинките от лицето си и ни огледа.
— Какви смразяващи кръвта легенди — намеси се Мандевил. Лицето му беше мокро от снега. — Да не забравяме, че сме тук по кралска поръка и че тъкмо легендите за това място погубиха Бъкингам.
След като изрече тези думи, той пришпори коня си и ние се заспускахме по пътеката към красивата порта от дялан камък на абатството. Пазачът на портата ни съпроводи до огромния вътрешен двор. Към нас забързаха монаси, заеха се с разтоварването на каруците и ни поведоха към обширна постройка за гости от бял камък. На приземния етаж имаше просторна дневна, над нея бяха стаите за гостите на абата. Прислужници взеха мокрите ни дрехи и ни поднесоха греяно вино с подправки, а след него — пръстени купи с месна гозба, която стопли ръцете ни и прогони студа от телата ни.
Настанихме се на столове, разположени пред огромно огнище. Чак когато си отдъхнахме, а багажът ни бе разопакован, абатът Робърт Биър дойде да ни поздрави, придружен от млад помощник-приор и други монаси от абатството. Биър беше слабоват, побелял мъж. Ръцете му бяха осеяни с изпъкнали вени. В едната държеше ръжен, а с другата се подпираше на помощник-приора. (Забележителен мъж беше Биър. Под негово ръководство се извършваше усилено строителство. Наследи го онзи нещастник, старият Ричард Уитинг, по негово време в манастира нахлуха хората на Кромуел. Ужасна смърт сполетя Уитинг. Абатството беше разграбено, богатствата му плячкосани, покривите разрушени и мястото, въздигнато за възхвала на Бога се превърна в свърталище на лисици и грабливи птици. Но стига съм говорил за разрухата!)
В онзи мразовит, снежен ден Биър и неговите събратя бяха изключително гостоприемни, но от изопнатото лице и присвитите очи на абата струеше тревогата и страхът му от всесилните Agentes, които беше приел зад свещените стени на абатството. Опитите му всячески да ни угоди будеха съчувствие и аз възненавидях Мандевил за безочието, което проявяваше докато раздаваше властно заповеди. Щяхме да пренощуваме, да натоварим багажа си на товарни коне и да продължим към Темпълкъм, такива бяха нарежданията му.
— Но — боботеше Мандевил, без да изпуска от очи абата, — ще се върнем, преподобни отче, за да ви зададем няколко въпроса относно предателя Хопкинс. Ще ни предоставите всяка бележка и всяка книга, до която се е докосвал и най-вече ще ни покажете ръкописа, към който е бил така привързан и от който е измъкнал безсмисленото стихче, което е въвлякло него и останалите в мерзко предателство.
— Ние сме верни слуги на краля — тихо изрече Биър в своя защита. — Брат Хопкинс, мир на праха му, беше човек, който живееше с миналото, но ще ви предоставим ръкописа, който проучваше.
Усмихна се на всички ни, кимна любезно към лейди Биатрис, после, все така съпровождан от безмълвните монаси, уморено напусна дневната.
Камбаните на абатството ни събудиха рано на следващата сутрин. Разтворих капаците на прозорците и заразглеждах покритото със сняг поле. Снежната фъртуна беше отминала, но небето беше още по-прихлупено. Предпазливо счупихме леда в съда с вода за миене, измихме се, преоблякохме се и отидохме при останалите в трапезарията долу.
При нас дойде монах и ни поведе към църквата на абатството за сутрешната служба. Блясъкът й е забравен отдавна, но от мен да знаете: църквата на абатството в Гластънбъри беше онова място под небето, което най-много приличаше на рая. Безкрайно високи колони, с позлатени корнизи и купол, огромните стени бяха покрити с изкусно изписани пъстри картини, изобразяващи библейски сцени. Параклисът на Дева Мария беше от бял, червен и син мрамор. Преградата между хора и нефа беше от резбован, полиран дъб, по който танцуваха отблясъците от пламъците на стотиците свещи. Благоуханието на тамян насищаше въздуха и се издигаше към високия мраморен олтар, подобно душите на светиите.
Какъв простор, каква красота! Троновете в хора бяха изкусно резбовани, а полираното дърво блестеше като разтопено злато. От гредите на покрива висяха знамена в най-различни цветове: светло и тъмночервени, зелени, сини. Из цялата църква имаше спиращи дъха със своята красота статуи на Дева Мария, свети Йосиф, свети Патрик и останалите светии, чиито души обитаваха рая. Коленичих удивен.