— Земите му са плодородни — прошепна Бенджамин, — а вълната от стадата му е прочута чак във Фландрия. Накъдето и да се обърне човек из тези земи, усеща присъствието му. Управителите на пристанищата по южното крайбрежие го познават много добре.
Богатият земевладелец, за когото говорехме, стоеше в средата на залата, чието великолепие говореше за богатството му. Слугите наредиха столове с високи облегалки пред огнището. Домакините настояха да седнем и да се постоплим с греяно вино и сладкиши. Дори умореният от ездата Мандевил се отпусна и изказа своето възхищение.
Най-променена от всички беше Рейчъл. Качулката на плаща и дори воалът й бяха отметнати назад и смолисточерната й коса се спускаше покрай грейналото й от доволство лице. Имах очи само за Рейчъл, докато смаяният от красотата на залата Бенджамин продължаваше да разглежда и да мърмори възхитено под нос.
— Елате — настоя с усмивка Рейчъл. — Докато по-възрастните и по-заслужилите се отморят, искам да ви разведа из нашия дом.
Поведе ни на обиколка из къщата, като не преставаше да бърбори оживено. Споменах вече, че къщата беше на три етажа, всеки от тях с формата на съвършен квадрат, обграден от четири бляскави галерии. На всяка от страните на галерията имаше по три врати, които водеха към стаи. Дори на последния етаж, където Рейчъл ни показа нашите стаи, имаше запалени мангали, над които се виеше дим от благоуханни треви. Полираната ламперия, цветните тъкани, вълнените килими, резбованите фигури за шах и столовете придаваха уют на осветената от свещите обстановка. Навсякъде цареше чистота. Дори таваните бяха наскоро боядисвани.
Рейчъл обясни, че вторият й баща не се скъпял в грижите по наредбата на новия си дом. Тук-там пред очите ни се мяркаха следи от времето на тамплиерите: изрисувани по стените тамплиерски кръстове, които не бяха избледнели с времето, тесни процепи, през които се провиждаха покритите със сняг поля; малки страшилища по водоливниците, изобразяващи крилати змейове и дракони, или отдавна поминали се рицари.
Постепенно обаче, въпреки великолепието, топлината и удобствата, започнахме да долавяме зловещата и мрачна атмосфера, която се излъчваше от Темпълкъм. Рейчъл пърхаше от едно място на друго, но аз усещах и нечие чуждо присъствие, сякаш стаените в мрака призраци я наблюдаваха как прелита и после тръгваха по петите ни, дебнещи за някоя слабост, която може да използват. Раменете на Бенджамин потръпнаха, видях го как потреперва.
— Странно място — рече той едва чуто, докато Рейчъл вървеше пред нас. — Мъртвите от този дом не са намерили покой.
Най-после Рейчъл приключи с обиколката и въодушевено заяви, че има още много за разглеждане отвън. С Бенджамин скрихме раздразнението си, взехме плащовете си и я последвахме навън, където всичко беше покрито със сняг. Разгледахме домакинските постройки, конюшните, пивоварните, хамбарите. Хлъзгайки се, я следвахме, налегнати от сънливост, а Рейчъл пристъпваше пъргаво и гъвкаво като котка. Минахме през някаква тисова горичка и излязохме на полянка с малка църквица — проста, примитивна постройка с островръх покрив, покрит с плочи и невисока кула над входа. Рейчъл бутна вратата и ни повика с ръка.
Имението беше богато, но старата църква беше запусната. Кръщелният купел стоеше близо до вратата, ниски бели колони се редяха от двете страни на тъмните трансепти, минаваха край преградата и продължаваха към лишения от украси каменен олтар. Отстрани бяха разположени троновете с вдигнати седалки, на гърба на всяка от тях бе изобразена библейска сцена. Бенджамин ги погледна и възкликна удивено.
— Виж, Роджър! — посочи към една от облегалките, върху която преди векове дърводелецът беше гравирал мечка, поваляща дърво. Изображението беше толкова живо и достоверно, че сякаш мечката щеше да се раздвижи или дървото да се превие. Рейчъл седна на стъпалата към олтара и се загледа в нас.
— Обичам тази църква — продума като на себе си тя, погледът й обхождаше почернелите греди на покрива. — Толкова е просто, толкова чисто. Вторият ми баща искаше да я събори, но ние с майка ми не позволихме — усмихна ни се, а после лицето й придоби тържествено изражение и очите й се разшириха. — Тамплиерите са се събирали тук — добави тя. — Параклисът е бил техен.
Потръпна и се загърна в плаща си.
— Страховити хора — прошепна тя, — извършили са ужасни дела. Духовете им все още посещават мястото. Майка ми не спира да повтаря, че свещеник трябва да прогони духовете.
— Дали според вас са извършили тежките престъпления, в които ги обвиняват? — попита Бенджамин.