— Добре ли си, Роджър? Да не ти прилоша от храната?
— Да, да — изломотих неясно, все още сънлив, — от храната е.
Следващото ми събуждане беше далеч по-грубо. Тъкмо сънувах любимия си сън, стоях в кулите, отпивах от чашата с кларет, докато мъчители с маски разпъваха и подлагаха Тлъстия Хенри на най-жестоки изтезания. Усетих дима и чух ужасени писъци. Изведнъж се разсъних напълно, дадох си сметка, че това не е сън. Димът се просмукваше изпод врата ми и въпреки дебелите стени до мен достигаха смразяващи кръвта викове и грохот.
— Милостиви Боже, пожар! — извиках аз.
Отворих вратата и излязох. Коридорът беше пълен с дим, неясните викове и шумът от бушуващия пожар идваха откъм стаята на Козма. Какъвто си бях съобразителен, започнах да крещя:
— Пожар! — после се шмугнах обратно в стаята си с една-единствена мисъл в главата си. Основополагащият камък във философията на Шалот: дебне ли те опасност, събирай си партакешите и дим да те няма. Хукнах да намеря господаря си, който се оказа все още напълно облечен.
— За Бога, Роджър — каза той, — какво става?
— За Бога, господарю! — ревнах в отговор. — Не е ли очевидно? Глупакът в съседната стая се е подпалил, а аз нямам намерение да споделям съдбата му!
Бенджамин втренчи поглед в плаща ми, натъпкан с всевъзможни джунджурии и най-ценните ми притежания.
— Роджър, не можеш да разбиеш вратата така!
Грабна плаща от ръката ми и го хвърли на леглото. От другата страна на вратата се чуваше отваряне на врати и шум от тичащи стъпки. Бенджамин ме повика и аз му помогнах да вдигне един дървен сандък. Запристъпвахме неуверено и заудряхме със сандъка по залостената врата.
Появиха се Мандевил и Саутгейт, след тях дойде и Деймиън. Бледото му лице стана още по-призрачно, докато наблюдаваше огъня, който опустошаваше стаята на брат му. Махаше с ръце във въздуха и надаваше викове, които разкъсваха сърцето. Господ ми е свидетел, Мандевил прояви към него такава нежност, каквато само една майка би проявила към детето си. Сграбчи нещастника за врата и го придърпа към себе си, после ни хвърли пълен с ярост поглед.
— Хайде, жалки страхливци такива! Разбийте проклетата врата!
С помощта на Саутгейт и двама полуоблечени и сънливи слуги, удряхме вратата докато със скърцане и трясък не я откачихме. После отстъпихме назад и счупихме и резето. От горящата стая излезе дим, който ни обви целите и ние изпуснахме сандъка. Бенджамин хукна обратно към стаята ни и донесе напоени с вода кърпи, подхвърли ни по една и ни нареди да покрием с тях устата и очите си. Появиха се още прислужници, Сантер ги водеше. Отвориха някаква стая и разбрах, че като много други мъдри стопани и Сантер използва едно помещение, за да държи в него големи количества вода, в случай на тъкмо такъв пожар, срещу който се борехме в този миг.
Двамата с Бенджамин влязохме първи в стаята. Господарят ми стигна, олюлявайки се, до най-близкия прозорец и го отвори, за да излезе димът. Видяхме, че бушуващият огън поглъща от всички страни леглото с балдахина.
Никога не ми се беше случвало по-странно нещо. Помните, че Темпълкъм беше съграден от камък и стаите на третия етаж не бяха облицовани с дърво, по което да се разпространи огъня. Е, на каменния под тлееха два килима, но огънят не беше обхванал помещението. Изглеждаше така, сякаш само леглото се е превърнало в огнено кълбо.
След дадените от нас нареждания, слугите започнаха да гасят пламъците с помощта на кофите с вода, но и тогава си знаех, че има нещо нередно. И двата мангала до вратата бяха непокътнати. От огъня в огнището беше останала купчинка бяла пепел. Откъде тогава се бяха взели пламъците? Реших, че съм сторил достатъчно и тъкмо се канех да се измъкна неусетно, когато един от слугите пъхна голяма кофа с вода в ръцете ми и видях, че под ръководството на Сантер присъстващите се бяха подредили във верига. Отначало не се виждаше никаква полза от водата, но накрая пламъците постепенно бяха изгасени, дотогава обаче от леглото беше останало само купчина тлееща пепел.
Мандевил се приближи първи и сред останките от леглото видяхме овъгленото тяло на Козма. Беше напълно изгоряло. Чертите на лицето му бяха променени до неузнаваемост. Видях бели зъби и провиснала челюст, но гледката на пълните с течност очни кухини и овъглената плът по ръцете на мъжа ми дойдоха в повече. Хукнах обратно към моята стая и повърнах. Долу в залата Сантер крещеше заповеди да се отворят прозорците, да се донесат платнища и рязко помоли жена си и Рейчъл да се приберат в стаите си.