Сред смразяващите кръвта стенания на скърбящия брат на загиналия се чуваха проклятията на Мандевил. Накрая престана да ми се повдига, избърсах ръцете и лицето си с парче плат. Обърнах се и заварих Бенджамин да стои в стаята.
— Откъде е дошъл огънят? — сподавено попитах аз.
— Смърт от огън! — повтори господаря ми. — Не е било никаква случайност, Роджър. Козма е убит. Изгорял е жив!
Бенджамин нямаше какво друго да добави. Приключих с почистването на устата и ръцете си и се върнах в стаята на мъртвия. Пламъците бяха изгасени, прозорците на горния коридор бяха отворени и димът започваше да се разнася. Двама прислужници, обвили лицето си с парцали, отнесоха останките на Козма в платнище. Натрошиха овъгленото легло и го изхвърлиха през прозореца долу в двора. Бенджамин съсредоточено разглеждаше мангалите, пълни с въглени и ровичкаше с ботуша си сред бялата пепел от огнището, мърмореше си и твърдеше, че не могат да бъдат открити никакви следи.
Върнахме се обратно в леглата призори. След няколко часа Бенджамин ме събуди.
— Хайде, Роджър, трябва да закусим. Мандевил ни чака в залата долу, приказва нещо за Божие отмъщение, което се превръщало във възмездие.
Потърках очи.
— Още ли мислиш, че е било убийство? — попитах. — Защо?
— Вратата беше заключена отвътре — отвърна ми Бенджамин. — Козма е бил увит в постелята и запален. Имаше само една свещ, която не стига, за да лумне такъв пожар, а дървата в огнището се бяха превърнали в бяла пепел.
— Да не би да е барут?
— Какво имаш предвид?
— Да не би да са насипали тънка следа от барут от вратата до леглото и после да са го запалили?
Бенджамин завъртя неуверено глава.
— Не видяхме следи от барут по пода.
(А, писарчето ми си клати кратуната и сам се киска. Този ненадминат майстор на съзаклятията счита предположението ми за глупаво. В такъв случай ще ви разкажа една кратка история. Години по-късно ме изпратиха при Мери, кралицата на Шотландия, по онова време тя палуваше с Ботуел. Изобщо не я упреквам. Съпругът й Дарнли беше толкова обезобразен от едрата шарка, че трябваше да си крие лицето под бял воал. Като и да е, разказах на Мери как загина Козма и после забравих цялата история. Няколко месеца по-късно обаче, докато Дарнли и неговият паж били в двореца Кърк о’Фийлдс, загинали при взривяване на барутен погреб. Винаги съм се чудил дали аз не подсказах идеята на Мери. Точно така, някой път ще ви разкажа и тази история.)
Смъртта на Козма напълно беше объркала Бенджамин. Той се съгласи, че много рядко телата на човешките същества се възпламеняват просто така. (Тогава идеята ми се видя нелепа, но след доста години посетих църквата в Холбърн, където викарият, след една внушаваща ужас проповед, изведнъж беше обхванат от пламъци. Дотогава не бях виждал църква да се опразва толкова бързо.) Да продължа: в онази снежна сутрин, докато с Бенджамин навлизахме все по-навътре в Долината на смъртта, убиецът на Козма си оставаше загадка. Разполагахме само с една следа. Бенджамин каза, че пред вратата на Козма е имало изгоряло петно, като следа от факла, но според него било старо. Освен тази следа, нямаше нищо друго, което да привлече вниманието ни. Бенджамин отчаяно размахваше ръце.
— Кой знае? — въздишаше той. — Може да е било Божие дело.
Станах, измих се и се облякох. После двамата с Бенджамин слязохме по великолепното извито дървено стълбище. Дочухме, че в голямата зала разговарят на висок глас, но Бенджамин настоя първо да идем до главната порта и да глътнем малко утринен въздух. Стоях на най-горното стъпало, леденият вятър отвя и последните следи от съня от лицата и очите ни, докато се взирахме в покритите със сняг поля. Враните програкваха сред черните клони на дърветата, които растяха около къщата и ми се стори, че сред клоните им гнездят демони, които в този миг ни се надсмиват. Саутгейт излезе през портата и дойде при нас.
— Сър Едмънд Мандевил ви очаква.
— Боже! — присмях се. — Бог може да чака, но не и сър Едмънд!
И все така насмешливо настроен, влязох забързано обратно в къщата. Бенджамин ме следваше, без да бърза толкова. Саутгейт се изравни с мен и влязохме заедно в залата, където Сантер и останалите седяха около масата.
— Един ден — изсъска в ухото ми Саутгейт — вашето чувство за хумор ще ви отведе на ешафода, мастър Шалот. Или ще се нанижете на нечий меч!