Влезе навътре в църквата и извика на Саутгейт да го последва.
Стояхме скупчени до вратата, докато до нас не стигна смразяващия стон на Мандевил и не чухме пълния с отчаяние вик „О, не!“ на Саутгейт. Тогава се втурнахме вътре в църквата. В нефа всичко си беше постарому. Сантер заповяда да се запалят факли. Открихме Деймиън проснат върху молитвената скамейка. На тила му зееше рана, от която стърчеше къса стрела от арбалет. От удара тялото му се беше наклонило напред и потеклата от носа и устата му кръв беше напоила долната част на ковчега на брат му. Мандевил дръпна назад тялото на Деймиън и го прегърна, както майка би обгърнала с ръце детето си. На трепкащата светлина от факлата лицето на Деймиън изглеждаше страховито: с полуотворени очи и замлъкнала завинаги уста, то цялото беше обляно в кръв. Мандевил внимателно положи тялото на пода.
— Някой ще ми плати за това деяние! — изсъска той и в погледа му проблесна лудост.
Сантер отстъпи и разпери ръце.
— Не ме заплашвайте, сър. Видяхте, че вратата беше заключена отвътре.
— Къде е другият ключ?
— На връзката с ключове на колана ми. Никога не го свалям.
Саутгейт се наведе и потупа по гърдите Бенджамин.
— Вие ли сте последните, видели Деймиън?
— Какво намеквате? — отвърна му рязко господарят ми. — Обвинявате мен и Шалот за това убийство, така ли? Ако е така, как сме го извършили?
Бенджамин посочи към мъртвия.
— Той ни видя да излизаме и заключи след нас.
После Бенджамин се обърна рязко, грабна факлата от сър Джон Сантер и се върна към нефа, като ме повика с ръка. Отидохме по-навътре в другия край под малка галерия, където имаше ниша с изход към кулата. Бенджамин махна с ръка.
— Сър Едмънд — извика той, — оставете трупа, както го намерихте и елате насам!
Двамата шпиони понечиха да откажат, но желанието да видят какво има предвид Бенджамин ги спря. Дойдоха при нас в срещуположния край на църквата. Бенджамин извика на тримата Сантер да останат по местата си.
— Не виждате ли, сър Едмънд? — възкликна той. — Вероятно някой се е криел тук, в църквата по-рано днес. Ние разговаряхме, после вие си тръгнахте, а Деймиън накара и нас да си тръгнем. После се е върнал на молитвената скамейка. Сега нека си представим, че сме на мястото на убиеца, който стои на това място с арбалет и наблюдава хората при олтара.
Той вдигна факлата и Мандевил проследи погледа му.
— Да, да — промърмори той. — Разбирам какво имате предвид, мастър Даунби. Горкият Деймиън е стоял на колене в началото на олтара и е бил лесна мишена за притаилия се тук убиец с арбалет.
Бенджамин свали факлата към каменния под и заопипва с пръсти.
— Вижте, на светлината от факлата личи мокро петно. Вярно, че трудно се различава от следите от нашите стъпки, но това мокро петно показва, че някой е стоял тук, а плащът и ботушите му са били покрити със сняг. Трябва да се е скрил още преди да дойде Деймиън. Щом сме излезли от църквата и той е заключил след нас, убиецът е извършил пъкленото си дело.
Саутгейт бавно заръкопляска.
— Много проницателно, драги ми Даунби, но как се е измъкнал убиецът от църквата?
Бенджамин се провикна към тримата Сантер, които идваха към нас.
— Сър Джон, църквата има ли тайни входове?
— Няма — отвърна Рейчъл. — За Бога, мастър Даунби, можете и сам да се уверите.
Бенджамин поиска още факли и започнахме да обикаляме покрай стените и да оглеждаме пода. Друго освен непомръдващи каменни плочи не открихме. Единственият друг изход бе малка врата вляво от олтара, но на нея висеше ръждясал от времето катинар, неотварян с години.
— Тук няма ли сакристия15? — попитах.
— Не — отвърна сър Джон. — Когато тамплиерите са използвали църквата, свещениците се приготвяли за литургията или в господарската къща, или тук в олтара.
Бенджамин взе факлата и тръгна покрай стените, за да огледа капаците на всеки от прозорците. Те до един се оказаха затворени и здраво залостени.
— Истинска загадка — мърмореше той. — Убиецът е бил заключен тук вътре, но как е успял да се измъкне? Сър Джон, капаците на прозорците отвътре ли се залостват?
— Залостват се и отвън — извика Сантер.
— Небеса! — промълви Бенджамин.
Изведе ни от църквата и на светлината от факлите огледа прозорците един по един, както и снега под тях. Загадката ставаше все по-заплетена. Оказа се, че и отвън резето на всеки прозорец е спуснато и други следи освен тези на лейди Биатрис и Рейчъл нямаше. По нищо не личеше, убиецът да се е вмъкнал или измъкнал през някой от прозорците.
— И така — заяви Саутгейт, когато отново се събрахме пред вратата на църквата. — Деймиън е мъртъв. Убит!
15
Сакристия — помещение в католическите храмове, където се съхраняват одежди, утвар, други черковни предмети, и свещениците се преобличат преди богослужение. — Бел.прев.