— Тогава, сър — възкликнах, — време е да бъдем честни един с друг!
Приближих се, като пренебрегнах предупредителното докосване на Бенджамин.
— Ние двамата с господаря ми сме единствените, на които можете да имате вяра. Уорнам и Колкрафт са били убити много преди ние изобщо да излезем на сцената. Отговорете ми тогава честно: мъжът, с когото се срещнахме в Нюгейт, не беше Таплоу, нали?
Ядът изчезна от лицето на Мандевил. Той ни подкани с жест да го последваме към другата част на галерията до една от прозоречните ниши, където никой не можеше да ни подслушва. Загледа се през цветните стъкла на прозореца, усмихна се към нас и в усмивката му се прокрадна извинение.
— Прав сте, Таплоу умря на кладата в Смитфийлд, но мъжът, с когото се срещнахте, не беше той.
— Защо? — попитах.
— Заповед на краля.
— Ами писмата, които Бъкингам бил написал?
Лицето на Мандевил пребледня. У него все още имаше оцеляло зрънце почтеност.
— Кралят ни отдавна искаше да намери начин да отстрани Бъкингам от пътя си. Такова беше желанието и на кардинала. Не беше сложно да му се скрои клопка.
— Ами Хопкинс? — продължих да настоявам.
— Хопкинс беше просто глупав свещеник, който вероятно е членувал в тайния орден на тамплиерите и е имал достъп до познание, пазено в дълбока тайна.
— Ами останалото: светия Граал, Екскалибур, самите тамплиери?
— Всичко е истина.
— Хайде стига, сър Едмънд — присмя се Бенджамин, — не ни залъгвайте, кажете ни истината!
Мандевил се облегна на стената и потри длани една в друга.
— Първо — приглушено заговори той, — кралят искаше Бъкингам да умре. Херцогът разполагаше с голяма власт, прекалено голяма, а и във вените му течеше кръвта на Йорк. Освен това ненавиждаше краля, защото Хенри беше съблазнил неговата сестра. Второ, Бъкингам искаше да намери светите реликви — светия Граал и Екскалибур. Един Бог знае защо. Вероятно само от любопитство, а може и да ги е искал като талисман, който да използва в заговор срещу краля. Трето, Бъкингам може и да не е бил предател, но със сигурност таеше у себе си мисли за измяна. Може и да е бил тайно тамплиер. Четвърто, Хопкинс е заговорничел срещу краля. Вероятно е членувал в ордена на тамплиерите. Проявявал е открита неприязън към краля ни. Някои постъпки на шивача лютеран Таплоу също могат да се тълкуват като предателство.
— В какво точно се изразяваше предателството му? — рязко го прекъснах.
— Поддържал е връзки с Бъкингам, също и с мастър Хопкинс. Признавам, че вероятно писмата, които уж Бъкингам е изпращал до него са подправени, каквито бяха и признанията на Таплоу на процеса срещу Бъкингам. Нещастникът беше изтезаван толкова жестоко, че би признал всичко, което са искали от него.
— Тогава защо — попита Бенджамин — не ни позволихте да разпитаме истинския Таплоу?
Мандевил впери поглед през покритото със скреж стъкло.
— Зададох ви въпрос, сър Едмънд?
— На Таплоу беше дадено обещание животът му да бъде пощаден, ако ни предаде Бъкингам, но в Нюгейт той се отметна.
Най-зловещият от зловещите кралски агенти сви рамене.
— За кратко един от моите хора зае мястото му — Мандевил се усмихна печално. — Не бях сигурен дали изобщо има смисъл. Какво ви накара да се усъмните, че не разговаряте с истинския Таплоу?
— Лютераните не вярват в Чистилището, както вярваше онзи Таплоу, с когото се срещнахме.
Мандевил изсумтя ядно.
— Научихте ли за убийството на мистрес Хопкинс? — попита Бенджамин.
Мандевил поклати глава.
— Решихме, че не си струва да се занимаваме с нея.
— Е, някой е решил, че си струва да се позанимае и я е удушил с въже. Между другото открихте ли кой е убил Уорнам и Колкрафт?
— Ако бях — сопна се Мандевил, — убиецът щеше да увисне на бесилката в Смитфийлд!
— И така, каква част от цялата история считате за достоверна? — попитах.
— Граалът и Екскалибур съществуват. Кралят е твърдо убеден в това.
— Ами тамплиерите?
— Те също, от години сме по петите им. Тамплиерите са тайно общество организирано в групи от по шестима или седмина. Отделните групи нямат връзка една с друга, но те са изградили влиятелна и могъща мрежа, разпространена във Франция, Испания, Шотландия и Англия. Тук, на югозапад, са особено силни.
— Кой е водачът им?
— Великият магистър, но за нас остават неизвестни както неговото име, така и мястото, където живее.
Мандевил изведнъж сложи пръст на устните си и излезе от нишата на прозореца. Погледна по коридора, където пред вратата на голямата зала стояха тримата Сантер.
— Сър Джон — извика Мандевил, — ще ви бъда благодарен, ако останете още малко в залата. Искам да ви задам няколко въпроса.