— Чакайте — продължи Бенджамин, — защо кралят и неговите агенти толкова се интересуват от това тайно общество?
Мандевил изчака, докато Сантер влязат в залата и тогава отговори.
— Тамплиерите хранят особено силна омраза към краля и по всяка вероятност са поддържали повечето от Йоркистките бунтове. Разпространяват истории за принцове, законни наследници на престола, погребани живи в килиите на Тауър, а по време на управлението на бащата на краля са поддържали двамата самозванци — Ламбърт Симнел и Пъркин Уорбек16. Ако си спомняте добре историята, мастър Даунби, може би ще си припомните и че най-ожесточените бунтове са избухвали тук в югозападната част на кралството. Бунтовете в западната част на Англия са принуждавали краля ни, когато е бил още само престолонаследник, да бяга, докато самозванецът Пъркин Уорбек на практика обсадил Ексетър.
— Подозирате ли Сантер?
— И да, и не. Сантер доказаха, че са верни поданици на краля, но Хопкинс е бил техен свещеник, а Бъкингам е идвал тук да търси реликвите.
Мандевил избухна в смях.
— Положението им не се подобрява след последните две убийства.
— Ами лейди Биатрис? Моминското й име е Беламонте. Първият й съпруг, господарят на Темпълкъм, е бил сър Роджър Мортимър.
Мандевил поклати глави.
— Верността й е извън всякакво съмнение. В края на краищата тъкмо лейди Биатрис е насърчила Сантер да признае всичко на двамата ми агенти.
— А монасите в Гластънбъри?
Мандевил се подсмихна.
— Голяма бъркотия е там. Предполагаме, че между абатството и тамплиерите съществуват здрави връзки. Хопкинс е бил монах в това абатство, а и монасите пазят тленните останки на крал Артур. Освен това мистериозната гатанка е открита тъкмо в ръкопис от тяхната библиотека.
Мандевил прехапа устни.
— Бях честен с вас. Сега вие ми се доверете, сър. Какво знаете?
Господарят ми разказа случилото се на пътя по-рано същия ден.
— Вероятно са били хора от ордена на тамплиерите — заяви Мандевил.
— Може би те са отговорни и за убийствата на Козма и Деймиън — добавих аз.
— Това би разрешило въпроса — заяви Бенджамин. — Но тогава слугите в тази къща, един или до един, са убийци или им помагат.
— Ще се заемем с тях утре сутрин — отсече Мандевил.
— Има още нещо — добави Бенджамин — сър Едмънд, трябва да разрешим гатанката. Макар, че до колкото мога да преценя, нито в тази къща, нито в църквата съществува и най-малката следа от нещо, което можем да свържем с река Йордан или кивота.
Сви със съжаление рамене.
— Обходих галериите, но не открих рисунка или гравюра, която да събуди любопитството ми. Другите две възможни места са абатството Гластънбъри и запустялата постройка на острова сред езерото.
— Докато бяхме в Гластънбъри — отвърна Мандевил и потри едната страна на лицето си, — поръчах на абата да изпрати един от своите монаси до Тонтън с искане до шерифа да доведе въоръжени мъже в Темпълкъм. Очаквам да пристигнат утре сутрин. Щом дойдат, ще разпитаме слугите, ще идем до острова, а ще посетим и онази проклета вещица.
— Ами двете убийства? — попитах. — Има ли някакви нови следи?
— Никакви — бързо отвърна Бенджамин. — Един човек загина в леглото си във внезапно избухнал пожар. Друг е убит с арбалет, докато е бил сам в църквата, чиито прозорци и врата се били залостени. Разбрахме, че убиецът се е спотайвал някъде наблизо в снега. Доколкото знам лейди Биатрис и Рейчъл не са напускали къщата. Носеха същите дрехи, с които бяха облечени и сутринта, а те не бяха мокри от сняг.
— Вие двамата излизахте от къщата — рязко ни напомни Мандевил.
— Но защо ни е да убиваме Деймиън?
Погледът на Даунби излъчваше искреност и Мандевил го почувства.
— Да, мастър Даунби, аз останах тук, но Саутгейт се наложи да напусне имението.
Мандевил наклони глава и огледа галерията.
— А и да не забравяме сър Джон Сантер — допълни той шепнешком.
Погледът ми рязко се насочи към господаря. Той подръпваше ухото си — нашият таен знак, че другият трябва да запази мълчание. Бенджамин не вярваше напълно на Мандевил и не беше склонен да сподели, че сър Джон Сантер вероятно е ходил до Гластънбъри.
Срещата ни приключи, Мандевил закрачи отривисто към залата, а ние се качихме в стаите си. Бенджамин потъна в мислите си, затова го оставих на спокойствие и си легнах. Мислите ми се въртяха около Матилда, чак докато не чух камбаната за вечеря.
Въпреки изобилието от вкусна храна, вечерята премина унило. Бенджамин с всички сили се стараеше да поддържа разговора, но Мандевил и Саутгейт бяха неразговорливи, лейди Биатрис изглеждаше притеснена, а бялата като платно Рейчъл само ровеше храната си. Когато прислужниците раздигнаха трапезата и всички се готвеха да се оттеглят по стаите си, господарят ми изведнъж се изправи.
16
Ламбърт Симнел и Пъркин Уорбек оглавяват два бунта по време на Хенри VII с претенциите, че имат повече право над короната. Ламбърт Симнел претендира, че е граф на Уорик, победен е от Хенри VII и принуден да работи за него. Пъркин Уорбек се представя за по-малкия брат на Едуард V, след поражението си бяга на континента, заловен е при опит за връщане в Англия и екзекутиран. — Бел.прев.