— Нищо смешно няма, Шалот — заяви сър Едмънд. — Брат Едред, в името на краля, кажете, известен ли ви е отговорът на гатанката?
— Отговарям ви пред Бог, сър, не ми е известен!
— Има ли в това абатство място или вещи, които могат да послужат, макар и най-отдалечено като отправна точка, за смисъла на думите за река Йордан и кивота?
Едред поглади с пръсти масата.
— Река Йордан е в Палестина — отвърна той. — В името на Бога, сър Едмънд, какво общо може да има тя с едно абатство в Съмърсет? А що се отнася до кивота на Мойсей, той е изработен в подножието на планината Синай, за да бъдат положени в него скрижалите с Божите заповеди. Кой знае къде може да се намира кивотът?
Сър Едмънд не се отказваше лесно.
— Но тук е дивата роза — не се предаваше той, — която, според вашите твърдения, е посадил Йосиф от Ариматея. Не си играйте с мен, многоуважаеми братко. Вашият абат гордо твърди, че Йосиф от Ариматея е дошъл тук и е носел със себе си светия Граал. Според книгата, която преди малко ни показахте, Артур пък е дошъл тук, за да пие от тази чаша, а един от неговите рицари — сър Бедивир, уж хвърлил Екскалибур в езеро, което е на три мили от Гластънбъри. Това езеро все още принадлежи на абатството и според годишния отчет, който сте представили на хазната, ловите по пет хиляди змиорки годишно за кухнята си.
Сър Едмънд се надигна от мястото си и размаха пръст пред лицето на монаха.
— Бог ми е свидетел, братко — заплаши го той с дрезгав глас, — че открия ли и най-далечна следа от кивота или река Йордан в това абатство или на някое от местата, които са ваше владение, ще ви изправя пред кралския съд в Лондон с обвинение в предателство!
— Тогава, сър Едмънд — хладнокръвно отвърна Едред — намерете доказателството за такова предателство.
Мандевил блъсна назад стола си и тръгна към вратата.
— Лично ще огледам абатството! — извика той през рамо. — Саутгейт, претърси внимателно библиотеката, щом приключиш с ръкописа.
Излезе и затръшна вратата след себе си. Едред остана невъзмутим пред заплахите на Мандевил.
— Може би е по-добре да тръгваме — каза той тихо и хвърли бегъл поглед към Саутгейт, който седеше замислен над книгата. — Сър Едмънд не ми вярва, но няма да открие нищо нито в абатството, нито където и да било другаде.
Напуснахме библиотеката, заобиколихме църквата от север, влязохме в нея и се запътихме към параклиса на Дева Мария, който сега беше покрит с платнища и прах.
— Абат Биър — обясни Едред — строи в момента костница. Тя ще минава под параклиса на Дева Мария и Галилейската порта17.
Отметна платнищата и ни поведе по стъпалата надолу. Костницата се оказа помещение с висок свод, поддържан от тънки каменни дъги, които тръгваха звездообразно от центъра. Костницата не беше довършена. Странното беше, че това май бе единственото място в цялото абатство, в което Едред не се чувстваше добре и явно му се искаше да се измъкне час по-скоро. Върнахме се при западната порта, подминахме един малък параклис и влязохме в просторния неф, съграден от бял камък. Разгледахме северния и южния трансепт и стигнахме до олтара, пред който се намираше гроба на Артур.
— Има ли начин — попита Бенджамин — да се стигне до гроба?
Едред поклати глава.
— Няма, разбира се. Гробницата отдолу, в която е положен ковчегът, е запечатана. Само папата може да разреши разкопаването на подобен гроб — той разпери ръце. — И защо трябва да бъде отварян? Светият Граал и мечът Екскалибур са били виждани векове след смъртта на крал Артур, а и монасите, които повторно са погребали тялото му, едва ли са заровили там тези толкова свещени реликви.
Съгласихме се с него и продължихме обиколката си извън църквата, минахме по покритите със сняг каменни пътеки, покрай катедралния съвет, дормитория18, монашеската готварница и влязохме в градината на абатството. Висока тухлена стена обграждаше градината, която през лятото сигурно беше много красива, а в този миг бе потънала цяла в сняг. Погледът ми обаче непрекъснато се насочваше към великолепния Тор, който се извисяваше над абатството и към църквицата „Сейнт Майкъл“, издигната на него.
— Може ли там да има нещо? — попитах.
Едред се усмихна и поклати отрицателно глава.
— Всички, които идват тук, си мислят така. В сравнение с абатството обаче църквата е доста по-нова. Добре сте дошли и в нея, но изкачването ще бъде безполезно. Настойчиво ви препоръчвам да оставите тези тежки задължения на своите двамина спътници, които несъмнено са си задали същия въпрос.