Разказах му за откритието си. Може и в стаята да се беше смрачило, но видях, че лицето на Бенджамин пребледня. (Простете ми, ще се отклоня за минутка. Писарчето ми иска да му подскажа веднага какво има да става. Няма! Нали и Шекспир казва, че историята си има своя мяра и ход. Ще му се наложи да почака!) Ще бъда откровен. По онова време не осъзнавах значението на откритието си, но Бенджамин го бе осъзнал.
— Господарю — рекох умолително, — какво точно означава това според вас?
— Много и малко — бавно отвърна Бенджамин. — Когато претърсвахме Темпълкъм, ме споходи неясно предположение за начина, по който е бил убит Козма. Мислех си нещо и за църквата през онзи следобед, в който убиха Деймиън.
Бенджамин присви очи и поклати глава.
— Разполагам само с откъслечни улики. Сами по себе си те не означават нищо.
Остави ме да се муся, чак докато не дойде прислужник да ме извика за вечеря. Слязох в залата и заварих Сантер все така старателно да играе ролята на гостоприемен домакин. Масата беше застлана с покривка от коприна, отгоре й имаше най-красиви стъклени и сребърни съдове и прибори. От кухнята се носеха апетитни ухания и гъделичкаха небцата ни. От аромата на печената патица, гозбите с месо и подправки, плодовите сладкиши и сладкия мирис на пресен марципан устите ни се изпълваха със слюнка.
Сантер се беше преоблякъл и носеше сребристосив жакет и панталони. Съпругата му и дъщеря сияеха в роклите си от синя коприна, бродирана със златни нишки. Думите направо се лееха от устата на Сантер като вода в пролетен ручей. Той уверяваше пияния Бойър, че винаги ще е добре дошъл в Темпълкъм и аз си припомних другарството, което завързали Пилат и Ирод. Саутгейт беше полупиян. Мандевил седеше унил, но ме погледна замислено, сякаш избухването ми беше разкрило непозната дотогава за него страна от характера ми.
Вечерята беше на приключване. Бях обърнал поне три-четири бокала с вино, когато върху покривката на масата се появи червено петънце. Отначало помислих, че е пръснало от виното, но петното стана по-широко и тогава видях капките, които падаха от тавана. Вдигнах очи нагоре, но в тъмнината не можех да видя добре наклонените греди на тавана.
Твърде много изпи, рекох си, но тогава и Бенджамин съгледа все по-увеличаващото се петно и капките.
— Погледнете! — извика той и посочи разширяващото се алено петно. Приказките и смехът секнаха начаса. Седяхме и се взирахме в падащите от тавана капки, от които петното ставаше все по-широко. Бенджамин първи се съвзе, изправи се и блъсна стола си назад.
— Какво има над тази зала, сър Джон?
— Неголяма дневна. Стая, чийто прозорци гледат на изток. Използваме я само през лятото.
Бенджамин излезе тичешком от помещението, аз го последвах. Зад нас виковете и възклицанията се усилваха. Изтичахме по стълбището, разблъсквахме уплашените прислужници. Зърнах пребледнялото лице на Матилда, после тръгнах по галерията и отворих със замах вратата на дневната.
Студената стая тънеше в мрак. Капаците на прозорците бяха залостени. Бенджамин прокле тъмнината, но както във всяко добро домакинство и тук зад вратата имаше сандъче с лоени и восъчни свещи. Бенджамин запали една от тях и тръгна към средата на стаята. Отначало не виждахме нищо, затова продължихме напред приведени. Под краката си усещахме дебел вълнен килим. Напипах нещо влажно и лепкаво. Бенджамин приближи лоената свещ. Да ми прости Бог, но ми се прииска да закрещя от ужас. В средата на килима с подбелени очи лежеше отсечената глава на вещицата.
Изглеждаше някак разкривена, а кожата й бе станала зеленикава. Замръзналата кръв се разтапяше и течеше от разсечените кръвоносни съдове на покритата със сняг глава, напояваше килима и се процеждаше през гредите и дъските на пода. Стомахът ми се сви. Чухме, че зад нас вратата се отваря. Бенджамин кресна на останалите да не влизат.
— Хайде, Роджър — прошепна ми, — няма какво повече да правим тук.
Отвън в галерията Бенджамин разказа на останалите какво сме открили. Лейди Биатрис неудържимо се разрида, приклекна до стената и закри лицето си, Рейчъл се мъчеше да я успокои. Сантер беше изтрезнял, а сър Едмънд и Саутгейт бяха видимо разкъсвани от гняв и страх.
— Разчистете мръсотията! — тросна се Бенджамин към Сантер. — Навийте килима, свалете го заедно с отвратителната отсечена глава и го изгорете. Трябва да се изчисти и подът.
После погледна сър Едмънд.
— Роджър има право. Самият Ангел на смъртта върлува из тази къща!
— Кой може да е направил подобно нещо? — измърмори Саутгейт.