Погледна умолително към Бенджамин.
— Правим всичко, което е по силите ни — продължи тя предпазливо. — Саутгейт ще се възстанови, имал е късмет, Бог ми е свидетел. Отървал се е само със счупен крак и счупена ръка. Останалото са натъртвания, които скоро ще минат.
Бенджамин разпери ръце.
— Но нали тъкмо в тази къща смъртта застигна няколко души, а други пострадаха, мистрес.
Той потупа Мандевил леко по рамото.
— Но вие не губете кураж, сър Едмънд. Има вероятност гатанката на мистър Хопкинс да бъде разгадана.
Мандевил вдигна тревожен поглед към него. Рейчъл изглеждаше объркана, но Бенджамин поклати глава.
— Не сега, имаме други, по-належащи въпроси за разрешаване.
Махна ми с ръка и излязохме от залата.
— Какво имахте предвид, когато им казахте за гатанката, господарю?
— Всичко с времето си, Шалот. Сега искам да хвърля поглед на коня на Саутгейт.
Открихме горкото животно, завързано здраво и спънато в тясна, влажна конюшня. Седлото беше махнато, но конят все още беше целият в пот, макар вече да не буйстваше. Бенджамин пренебрегна моите предупреждения. Влезе в отделението при коня, като му говореше успокоително. Галеше го по хълбоците и успя да огледа областта под корема. Продължи да му говори с успокоителен тон, докато оглеждаше и страните.
— Както си и мислех — измърмори и излезе. — Саутгейт е пришпорвал коня си.
— И аз пришпорвах своя, но той не се стрелна като мълния!
Бенджамин огледа претъпкания двор, в който слугите вкарваха каруците и впрягаха конете под бдителните погледи на войниците на Бойър. Господарят ме придърпа в полумрака, когато Мандевил излезе, заповяда рязко да преместят трупа на мъртвия шериф и осведоми войниците, че остава в Темпълкъм за известно време. Щом си тръгна, Бенджамин отново ме дръпна в конюшнята.
Измъкна от джоба си ябълка, кой знае откъде я беше взел, и я даде на коня, който я изяде лакомо. После Бенджамин бръкна с ръка в празните ясли и извади останки от храната на коня. Заоглежда ги най-съсредоточено, без да обръща внимание на въпросите ми, после отиде в съседната конюшня, където беше неговия собствен кон и направи същото. Мърмореше си тихо, избърса ръцете си и поклати глава.
— Много хитро — отбеляза той. — Хайде, Роджър.
Сграбчи ме за ръката.
— Последен опит.
Поведе ме обратно към къщата, по стълбището към стаята на Саутгейт. Нещастникът лежеше в огромно легло с балдахин. Две старици си бърбореха, докато пристягаха крака му и миеха грижливо, покрито му с рани тяло. Бенджамин не им обърна никакво внимание и заоглежда стаята.
— Ботушите на Саутгейт — рече нечуто.
Видях единия да лежи под скрина и предпазливо го измъкнах, така че шпората да не ме нарани. Бенджамин го скри под плаща си и ние забързахме към неговата стая, като ученици, откраднали сладкиши. Влязохме и Бенджамин залости вратата. Седна на леглото и огледа съсредоточено шпората на светлината на свещта.
— Има вероятност да е измита — мърмореше той, — но както казва Питагор: „Истината може да бъде доказана само експериментално.“
Леко прекара пръста си по единия ръб на шпората, ахна и бързо го потопи в купата с вода, а после го поля с малко вино.
— Боли! — намръщи се той.
— Господарю, ще ми обясните ли какво правите? — попитах.
Бенджамин уви пръста си с влажен парцал и се ухили широко.
— Роджър, Роджър, не мислиш ли, че човешкият ум е най-изобретателен, когато трябва да планира унищожението на друго човешко същество? Докато оглеждах коня на Саутгейт, видях следите от шпорите. Когато проверявах яслите, където слагат храната за конете, открих овес и трици. Когато проверих конюшнята на моя кон, открих само следи от сено. И накрая, когато огледах най-внимателно шпората на мастър Саутгейт, открих, че по острието й има живак.
— Е, и? — подзех аз, като се мъчех да осмисля наученото.
— Ами — продължи Бенджамин — подозирам, че конете на Саутгейт и Бойър са били щедро нахранени с овес и трици миналата вечер и тази сутрин. А на теб, Роджър, ти е известно какво въздействие има тази храна върху буен кон, който дълго е седял в конюшнята, нали? Става почти неудържим. Забелязах, че конете бяха необичайно възбудени, когато Бойър и Саутгейт тръгнаха на лов. Можеш ли да си представиш какво ще се случи, ако такъв кон е пришпорван не от обикновена шпора, а от шпора, намазана с живак?