— Роджър, лодката е пробита!
Пуснах пръта и го бутнах настрани. Приклекнах и протегнах ръка надолу. Сърцето ми прескочи от страх. Водата на дъното беше към четири пръста дълбока. Сложих пръта долу и запълзях на четири крака из баржата, като търсех пролуките в дъното й. Тъкмо умението ми да карам лодка спаси живота ни. Подобни опасни положения не са необичайни из солените блата на Норфолк и Съфолк, а има една — две грешки, които неопитните винаги правят в уплахата си. Опитват се да се върнат на мястото, откъдето са тръгнали или да обърнат обратно лодката. Понякога от страх правят и двете. Но старият Шалот ви съветва, щом сте попаднали на пробита лодка или баржа и най-вече, когато дупките са дело на злонамерена ръка, спрете да гребете и запушете дупката. С всяко движение на пръта нивото на водата в лодката се покачва.
Накрая я открих при кърмата. Пробивът беше с големината на юмрук, сякаш някой беше взел чук и пробил с него дъното на лодката. Махнах плаща си и без да се помайвам, започнах да го натъпквам в дупката. Господарят ми беше открил друга дупка при носа, отначало се опита да я запуши със своя плащ, но после изруга. Плащът беше пропаднал в езерото и се наложи да запуши дупката с крак. В продължение на няколко мига — продължили цяла вечност — стояхме приклекнали, загледани един в друг. Баржата се полюляваше над ледената повърхност. Погледнах към острова, където светлината все още ни притегляше измамно.
— Съжалявам, господарю — простенах.
— Престани, Роджър! — просъска той.
Държах ръката си прилепена към дъното на лодката, пръстите ми се смръзнаха от ледената вода, но си дадох сметка, че нивото й не се покачва.
— Господарю?
— Да — просъска Бенджамин. — Сега, Роджър, приятелю, обърни лодката и ни закарай до брега. Приложи цялото умение, на което си способен. Ако лодката е пробита на още едно място, водата ще започне отново да се покачва, а няма да оцелеем дълго в това ледено езеро.
Знаете си го стария Шалот. Сърцето ми щеше да изхвръкне, стомахът ми се беше свил на топка. Доплака ми се, ридаех и умолявах Всемогъщия да се смили над нас. Хванах проклетия прът и обърнах лодката, макар да чувах как в краката ми водата се плиска и бълбука, като да ми се надсмива злобно в очакване да ни притисне в ледената си прегръдка. Баржата се обърна. Затворих очи и загребах.
— Роджър! — изкрещя господарят ми. — Гребеш в погрешната посока!
Отворих очи и видях, че лодката се беше обърнала наполовина и в този миг плаваме успоредно на брега и на острова. Загребах отново и започнах да се моля с жар, която би учудила всеки монах. Между молитвите ругаех, изрекох до едно всички проклятия, които знаех, докато проклетата баржа се носеше право към брега. Водата се плискаше в краката ми. Не бяхме открили третата, а може би и четвъртата дупка на дъното и нивото на водата се качваше.
Господарят ми също се опитваше да ми помогне, като с ръце изгребваше водата, и ми викаше да греба по-живо. Носехме се по повърхността на проклетото езеро, а около нас мракът, идващ сякаш от самия пъкъл, се сгъстяваше. Водата се покачи още, но тъкмо когато куражът щеше съвсем да напусне стария Шалот и ужасът съвсем да го сломи, баржата се разлюля и спря. Двамата с господаря слязохме от нея и с всички сили затичахме към покрития със сняг бряг, където се свлякохме изнемощели.
Господарят ми дишаше тежко и се мъчеше да се овладее, а старият Шалот по обичая си здравата ругаеше.
— Кучите му синове! — крещях и скачах на брега, размахал юмрук към острова. — Кучи синове! Убийци! Хайде, господарю! — хванах Бенджамин за ръка.
Останал без дъх, той се затътри до мен, а аз се втурнах като луд през снега обратно към прокълнатото имение.
— Какво мислиш да правиш, Роджър?
— Ще прережа гърлото на оная кучка като начало!
— Не, Роджър, недей!
— Хубаво! Ще й отсека главата! Нямам нищо против, господарю, да стрелят по мен, да ме преследват, да ми устройват засади, да ме нападат изневиделица, но не искам да умра посред нощ във водите на ледено езеро!