Бенджамин махна с ръка към Рейчъл.
— Може ли да разменим две думи насаме, мистрес?
Тя стана и пъргаво заобиколи масата, сякаш Бенджамин я беше поканил на танц. Отдалечиха се към другия край на залата и застанаха близо до огнището. Бенджамин зашепна в ухото й и чух как тя изсъска някакъв отговор. Настъпи мълчание. После Рейчъл разпери ръце и Бенджамин я съпроводи обратно до масата, където тя застана предизвикателно пред Мандевил.
— Мастър Даунби има право — промърмори тя. — Принадлежа на тайния орден на тамплиерите. Извърших убийствата, които той изреди.
Засмя се лукаво.
— Моите уважения към блестящия му ум и невероятната му проницателност, но аз се гордея със стореното от мен. Смъртта на господаря ми лорд Бъкингам е отмъстена. Виновните за тази смърт, с изключение на вас, сър Едмънд, получиха участта, която заслужаваха. — Тя сниши глас. — Но недейте да спите спокойно, Мандевил, ще дойде и вашето време. Озъртайте се във всяка уличка, стойте нащрек при всяка чаша, която вдигате и всяка хапка, която поднасяте към устните си, внимавайте с всеки кон, който възсядате, с всеки странник, когото срещате, защото когато най-малко очаквате, други тамплиери ще довършат започнатото от мен!
— Ами ние? — извиках аз.
(Чудна работа! Това нищо и никакво девойче беше убило поне седем души. Беше убийца, признала злодеянията си, и въпреки това, дори пред лицето на своя край, продължаваше да ни заплашва. Нали знаете, старият Шалот винаги е имал силно развито чувство за самосъхранение. Честно ще ви призная, че Рейчъл Сантер, или по-точно Рейчъл Мортимър успя цял да ме смрази, чак до мозъка на костите.)
Девойката ме погледна.
— Харесвате ми, Шалот — тихо рече тя. — Не, засега сте в безопасност. Случилото се миналата нощ изобщо не трябваше да се случва.
Мандевил се изправи.
— Рейчъл Сантер — отчетливо рече той, — арестувам ви по обвинение в държавна измяна, както и за редица убийства, извършени с изключителна жестокост. Ще бъдете отведена в Лондон и изправена пред кралския съд в Уестминстър. Сър Джон, лейди Биатрис, вие ще я съпровождате.
Кралският агент отиде до вратата и извика неколцина от войниците на Бойър.
— Отведете тази жена в стаята й — заповяда той. — Нека един войник да остане на стража в стаята й, а двама пред вратата! Оковете ръцете и краката й. Веднага! — нареди той на слисания войник.
Мъжът сграбчи Рейчъл, която не оказа никаква съпротива, и я изблъска от залата. Мандевил се обърна към Сантер.
— Сега ще претърся къщата — думите му прозвучаха като лай, — и ще започна със стаята на дъщеря ви!
После излетя от залата.
— Роджър — пошепна ми Бенджамин, — последвай ме.
И той забързано излезе от залата. Войниците вече оковаваха ръцете на Рейчъл. По лицето й нямаше останала и капчица кръв. Още в този миг разбрах, че тя е решена да не се превръща в посмешище за развлечение на лондонската тълпа.
— Мистрес Рейчъл — обърна се към нея Бенджамин, пренебрегвайки възраженията на Мандевил, — можем ли да направим нещо за вас?
Тя се помъчи да се усмихне и поклати глава. Мандевил я заблъска към галерията.
— Сър — намеси се Бенджамин, — вече оковахте тази жена, подобна грубост е излишна.
Рейчъл се отскубна от ръката на Мандевил и погледна пак към Бенджамин.
— Оставате си до последно кавалер, мастър Даунби. Простете ми за снощи. Беше ми наредено да не ви причинявам зло — и без да обясни последната си тайнствена забележка, тя се остави на войниците да я водят.
Бенджамин се върна в залата, аз го последвах. Лейди Биатрис хлипаше неудържимо. Сър Джон Сантер изглеждаше стар и съсипан.
— Мастър Даунби — умолително рече той, — какво да сторим ние?
Бенджамин се качи на подиума и се надвеси над масата.
— Имате доходи и в чужбина, нали, сър Джон?
Сантер кимна.
— Струва ми се, разполагате и със злато при банкери в Антверпен, вярно ли е?
Отново кимна.
Бенджамин погледна към лейди Биатрис.
— Вие сте знаели, така ли е?
Изпитото лице на жената застина ужасено.
— Не успях да я спра — дрезгаво прошепна тя. — Когато се омъжих за съпруга си, знаех за легендите. Знаех историите и слуховете — тя огледа опустялата зала и после извърна поглед към Сантер. — Ненавиждам това място!
Думите й бяха изречени с ненавист.
— Помолих сър Джон да го изгори до основи, но Рейчъл го въртеше на пръста си. Открай време й се удава! Тамплиери, призраци, проклятия! А сега ще платим с живота си!