Все едно че се разхождахме из къща, пълна с духове. Трудно беше да си представим дори, че само преди няколко дни лейди Биатрис беше преминавала тук край нас величествено като херцогиня, сър Джон бе изпълнявал ролята на любезен домакин, а мистрес Рейчъл, ведра като монахиня и с невинен поглед, беше замисляла и извършвала убийства.
Вече казах, че е трудно в наше време на младите да си представят подобни ужаси, но при управлението на Тлъстия Хенри те бяха нещо обичайно. От време на време кралските агенти връхлитаха някое богато владение като тези на Томас Мор, Уолси, Кромуел, Болейн, Рочфорд, Хауърд и винаги последиците бяха едни и същи. Единия ден цареше веселие и хората танцуваха, на другия следваха отчаяние и опустошение.
Участта на Темпълкъм не беше по-различна. Бенджамин беше потънал в мислите си. Усмихна се само веднъж, когато му казах, че Рейчъл е поискала молитвената си броеница. Настоявах да ми каже и как е успял да я накара да признае.
— По-късно — промърмори той. — За всяко нещо си има време, Роджър.
Като че ли не можеше да си намери място. Искаше да се увери, че Мандевил е заминал. По-късно, около пладне, когато войниците вече отваряха нова бъчвичка ейл, той взе огромен чук от избата и ме повлече навън от къщата, надолу към параклиса на тамплиерите. Беше го обзело вълнение, лицето му беше поруменяло, а щом влязохме в църквата, заключи и залости вратата. Увери се, че и прозорците също са затворени.
— Какво има, Бенджамин?
Обърна се към мен, здраво сграбчил с две ръце чука.
— Не си ли спомняш стиховете на Хопкинс?
— Според теб реликвите са тук, така ли?
Бенджамин отпусна чука и влезе навътре в църквата, мина през преградата и стигна до олтара. Посочи старите пейки, пред които тамплиерите заставали, за да участват в песнопенията по време на литургията. Посочи и сложните дърворезби на обратната страна на седалките.
— Какво виждаш, Роджър?
Разходих се между пейките, описах всяка гравюра: бикът, съпругата, заека и останалите. После спрях като закован. На една от скамейките имаше изобразени мъже с развени одежди, които носеха малко ковчеже.
— Какво е това? — попитах.
Бенджамин се приближи.
— Това е свещеният кивот, Роджър. Сандъкът, направен от Мойсей в подножието на Синайската планина, за да отнесе каменните скрижали, на които били издълбани десетте Божи заповеди.
— Кивотът! — заекнах аз. — Искаш да кажеш, че мечът Екскалибур е тук?
— Ами стиховете на Хопкинс казват: „над кивота е мечът“.
Бенджамин вдигна очи към покрива от здрави греди.
— Мина ми през ума, че може да е тук, но вече се качвах в галерията за хора и се убедих, че това е невъзможно. Затова нека да проверим при самата седалка.
Измъкна камата си и тръгна между пейките, като почукваше всяка с дръжката. При всяко почукване се чуваше тъп звук, но когато стигна при пейката с гравюрата, изобразяваща кивота и удари по дървото, се чу удар на кухо. Бенджамин внимателно го огледа.
— Тази плоча, изглежда, е слепвана, дори виждам къде — въздъхна. — Е, няма друг начин.
Взе тежкия чук и удари звънко по седалката. Дървото беше старо, разцепи се още при първия удар. Бенджамин разчисти достатъчно място, за да може да вмъкне ръката си. Направи го и победоносната усмивка на лицето му угасна.
— Нищо! — възкликна. — Нищичко.
Бенджамин взе запалената факла от стената. И двамата огледахме празната ниша, но не видяхме нищо.
— Но някога са крили нещо тук — отбеляза той. — Може да са решили, че мястото не е подходящо и да са го преместили.
Удари по повърхността на богато гравираната седалка с юмрук.
— Питам се дали тук няма двойно дъно — въздъхна и пусна на пода чука. — Може пък да са взели Екскалибур и да са го хвърли в езерото, няма по-добро място за негов вечен дом.
— А светия Граал? — попитах.
Бенджамин седна на една от пейките и посочи надолу към църквата.
— Роджър, не си ли спомняш, когато ти казах, че често наричат кръщелния купел „река Йордан“? Кръщелен купел има във всяка църква. Но защо има в църква като тази, до която деца и жени са нямали достъп? — Бенджамин се изправи. — Налага се да причиня още разрушения, но подозирам, че единственото предназначение на кръщелния купел е да пази светия Граал.