В онзи отдавна отминал златен есенен ден много по-належащи въпроси тревожеха Агрипа. Изчака Бенджамин да отпрати прислужниците и изведнъж се отпусна на кресло с висока облегалка пред студеното огнище. Мина покрай мен и долових необичайния му парфюм, напомняше мириса на скъпо мазило, разлято в нагорещен тиган. Очите му промениха цвета си и погледът му стана тъмен и непоколебим. От усмивката му не остана и помен. Впери очи в Бенджамин и мен, отпи от виното и едва отхапа парченце марципан.
— В името на Бога, седнете! — изрече той смирено и посочи празните столове. Протегна се и раздвижи врата си в опит да облекчи стегнатите си мускули след дългата езда.
— Започна се — промърмори той.
— Кое? — с раздразнение попита Бенджамин.
— С убийствата — отвърна Агрипа. — Появи се Изверга — той протегна ръка с разперени пръсти. — Всеки сам избира пътя си. Крал Хенри също. Можеше да стане най-великия монарх, когото Англия е имала някога, но той избра да бъде Изверга, Принца на мрака, който потопи кралството си в кръв.
— Доктор Агрипа — намесих се в същия тон и аз, — бъдете по-точен.
— Ще бъда. След два дни Едуард Стафорд, херцог на Бъкингам, ще изгуби главата си на хълма Тауър.
Бенджамин гледаше втрещен и даже аз, който понятие си нямах от дворцовите интриги, зяпнах изумен. Стафорд беше пряк потомък на Едуард III и един от най-богатите земевладелци в Англия, син на Бъкингамския херцог, участника в заговор срещу Ричард III, обезглавен малко преди Хенри Тюдор да успее да убие Узурпатора в Босуърт.
— Какво се е случило? — попита Бенджамин.
Агрипа сви рамене.
— Стафорд винаги е бил трън в очите на вашия чичо — в усмивката му имаше опит за извинение. — Другояче освен „онзи нахален селяндур от Ипсуич“ или „обикновен шарлатанин, спотайващ се зад мантията на кардинала“ не го е наричал — намръщи се Агрипа. — И така, преди няколко седмици Стафорд беше в двореца. Стоеше близо до Хенри и както е прието, поднесе на краля сребърен съд, в който да измие ръцете си. Когато кралят се изми, Уолси също натопи ръцете си да се измие в сребърния съд. Вбесен, Стафорд изля водата върху мантията на кардинала.
Агрипа замълча, отупвайки прахта от черните си панталони.
(Нали е странно, как великите мъже могат да загубят главата си заради капка вода?)
— Чичо ви беше разярен — продължи докторът, — разкрещя се, че щял да вземе мантията на Стафорд и на тръгване разплиска още вода, с което се направи на още по-голям глупак.
Само сведох глава и поблагодарих Богу, че не съм бил там. Да видя как кардинал Томас си тръгва като малко момче, подмокрило се в панталонките си, щеше да ме накара гръмко да се разсмея.
— Останалите от придворните присмяха ли му се? — попита Бенджамин.
— О, да. Заливаха се от смях. Дворецът се тресеше от смеха им. Стафорд само влоши положението. На следващия ден дойде облечен в прост жакет и панталони. Кралят го попита защо е облечен така, а той отвърна, че е за да не вземе кардиналът мантията му — Агрипа разпери ръце. — Подигравките станаха още по-жестоки.
— Но ако един човек може да загуби главата си, защото се е подиграл на кардинала — отговорих аз, — тогава Хенри би трябвало да остане без поданици.
Бенджамин се усмихна криво, защото, макар и да беше много привързан към всемогъщия си чичо, не хранеше никакви заблуди относно този мъж, съумял да се издигне сам от низините до поста кардинал и канцлер на Англия.
— Е! — Агрипа се приведе напред, сякаш се страхуваше, че зад дървената ламперия на стените има пролуки за подслушване. — Познавате чичо си, мастър Даунби. Никой не може да го обижда, а пък и открай време мрази Стафорд. Господарят ми, кардиналът, винаги е твърдял, че отмъщението е ястие, което се сервира студено.
Агрипа заразглежда пръстите си и промърмори:
— Пренебрегна съвета ми и се възползва от тайните страхове на Хенри. Все същата история, все същите приказки и старата песен. Какво като Хенри бил син на Елизабет от рода Йорк, негов баща си оставал Хенри Тюдор, нищо и никакъв уелски земеделец. Немският реформатор Мартин Лутер присмехулно го нарича ескуайър4 Хари. Хенри открай време тайно се страхува, че такива като Стафорд имат по-голямо право от него да седят на трона.
— Сега — додаде Агрипа — Тюдорите жадуват да създадат династия. Бащата на настоящия крал положи усилия да използва уелските си корени и нарече своя първороден син Артур, в опит да създаде мит, който свързва рода му с крал Артур и рицарите на Кръглата маса. Известни ли са ви легендите за крал Артур?
4
Титла, по-ниска от рицарската, давана през средните векове на оръженосеца на рицаря, а по-късно на синовете на по-низшите благородници. — Бел.прев.