— Оставете ме да умра! — простенах.
Не исках да изям още някой и друг пестник в лицето за сбогом.
— Спри! — кресна пазачът.
— Освободете този мъж! — извика друг глас.
Присвих очи. Двамата други мъже бяха моят господар и доктор Агрипа.
— Освободете го! — повтори Агрипа, приближавайки каруцата. — Нося документ за помилване от самия крал.
Това дойде в повече на стария Шалот. Проснах се в несвяст. Опомних се върху чисти чаршафи в стая над кръчмата „Цветът на лилията“, точно срещу църквата „Гроб Господен“. От едната страна на леглото седеше Агрипа, а от другата ми се усмихваше господарят ми, чието лице беше по-мургаво от всякога.
— Добре дошли — промълвих. — Простете ми.
Бенджамин само се надвеси над мен и поднесе чаша с вино към устните ми.
— Пий, Роджър — подкани ме. — Пий и си почивай.
Така и направих. Спомням си слънчевите лъчи, които проникваха през прозореца, и после съм заспал. Когато се събудих, навън вече беше тъмно, а аз се чувствах отпочинал и гладен като вълк. До прозореца стоеше Агрипа, а господарят ми спеше на един стол. Изправих се в леглото. Бенджамин също се събуди. Не пожела да слуша никакви обяснения, ами стана и отиде да поръча храна на кръчмаря.
Седнахме на масата да отпразнуваме моето освобождаване. Не си губих времето в приказки, ами ядох, сякаш това беше последната храна в живота ми. Другарите ми само отпиваха от виното и ме наблюдаваха съсредоточено. На Бенджамин пътешествието не му се беше отразило зле. С шеговита усмивка отбеляза, че понеже не съм бил с него, пътуването му до Венеция е минало бързо и безпрепятствено. На връщане кралският кораб акостирал в едно от източните пристанища, откъдето господарят ми, без да се бави, се отправил към имението ни и там научил за случката със семейство Попълтън.
— След това — заключи той — дойдох в Лондон. Кралят и приближените му бяха в двореца Елтъм. Двамата с доктор Агрипа тръгнахме да те търсим из града и, за щастие, бързо те открихме. Златарят Баркли ни разказа, че братята Попълтън и стражите са те търсили при него и как после научил, че са те отвели, но не знаеше къде.
— Но аз знаех — намеси се Агрипа, поставяйки облечената си в черна ръкавица ръка върху моята. — Ти все се забъркваш в бели, Роджър — въздъхна той. — Знаех, че си в затвора — я във Флийт, я в Маршълсий или пък в Нюгейт. Няколко часа да бяхме закъснели и щяхме да прибираме останките ти от Тайбърн.
Той се вгледа в лицето ми.
— Обръснах те, докато спеше.
Ръката ми светкавично се стрелна към брадичката ми.
— А една слугиня от кръчмата те изми — засмя се той до уши. — Не се притеснявай, беше изключително внимателна.
— Не мога да кажа същото за проклетия тъмничар — озъбих се аз.
Агрипа ме потупа утешително по ръката.
— Не се безпокой — промърмори. — Ти си мой приятел, Шалот. Този тъмничар скоро ще познае гнева на краля.
— Ами братята Попълтън? — попитах.
— Върнаха се в Ипсуич като бити псета — отвърна ми Бенджамин. — С подвити опашки.
Той ме посочи с пръст.
— Роджър, нали те предупредих да не си играеш с разни лекове?
— Занимавах се с реликви, а не с лекове — възразих му аз.
— Лъжи и измами — но очите на Бенджамин останаха засмени.
— Сега какво ще стане? — запитах.
— Нали те помилваха, какво повече искаш?
— Но за хората от нашето село — рекох троснато — аз съм престъпник, убил старица. Не съм виновен, господарю.
— Братята Попълтън твърдят обратното.
— Научих, че си бил отседнал в „Мъждивият фенер“ — намеси се Агрипа. — Съдържателят, Боскъм, каза, че братята Попълтън са били там, за да търсят не само теб, но и откраднатата от стаята на майка им чаша. Боскъм изглежда свестен човек. Отказал да им помогне и рече, че чашата все още е у него.
Облегнах се назад и вперих поглед в един паяк, който плетеше мрежата си в далечния ъгъл на стаята. Не бях забравил за Нюгейт и бях решен да се разплатя с братята Попълтън, пък каквото ще да става.
— Разбрах, че си работил за сър Хюбърт — прекъсна унеса ми Бенджамин. — Знаеш ли с какво се е захванал?
— Да, господарю — въздъхнах. — Поверили са му държавата на Карл Велики.
— Вдругиден — отбеляза Агрипа — реликвата трябва да бъде преместена в неголямо укрепено имение сред полята на изток от приората „Свети Йоан Йерусалимски“. Двамата с господаря ти ще я пазите.