— Спомни си собствената си философия — заявих високопарно. — От две злини винаги избирай по-малката.
Девойката беше в крехка възраст, миловидна и невинна като гълъбица. Майка й, която беше заможна моя арендаторка, веднъж дойде разтревожена при мен, понеже в една благоуханна лятна вечер капеланът ми извел дъщеря й на разходка. Горката жена го познава добре. Сламките по дрехите му не са от това, че помага по жътва, ами защото прекарва повече време в плевника ми, отколкото в енорийската църква.
— Моля ви, сър Роджър — заувещава ме жената, — попитайте капелана си какво е правил с дъщеря ми снощи.
Накарах началника на стражата ми да доведе момичето в центъра на моя лабиринт, където бях защитен от двата си грамадни вълкодава.
(Може и да съм прехвърлил деветдесет и петата си година, но е удивително колко малко на брой хора прощават и забравят. Тайните агенти на монарсите в Европа, както и на неколцина извън пределите й, са готови да дадат доста злато, за да видят старата ми глава набучена на кол. Но стига по тази тема засега. Скоро ще стигна и до историята за държавата10 на Карл Велики, за Нокталиите — Мъжете на нощта, и за отчаяната битка за оцеляване на Шалот в онези смразяващи кръвта дни по времето на Хенри VIII.)
Но нека първо се занимаем с нещо по-приятно. Девойчето беше мургаво и апетитно. Настаних го в един стол и му дадох сребърна монета.
— Кажи ми, doucette11 — подхванах аз, — на какво те научи снощи моят капелан? Къде те заведе?
— Купи ми сладкиши — отвърна малката наслада за душата — и ме заведе край брега на реката.
„Боже!“ — помислих си.
— И какво правихте там? — попитах.
— Той ме хвана за ръката.
— А ти какво направи?
— Засмях се.
— А после?
— Докосна гърдите ми.
— Ти какво направи тогава?
— Засмях се — отвърна тя, пърхайки с мигли.
— После?
— Докосна коленете ми.
— Ти какво направи? — попитах.
— Засмях се!
Разговорът продължи в този дух още няколко минути, докато най-накрая не го прекъснах и не рекох:
— Миличка, защо се разсмиваше при всяко докосване на капелана?
— Защото сладкишите и без това вече бяха у мен.
Очевидно беше съвсем невинна и чистосърдечна.
Наредих на капелана си да я опази такава, защото иначе щеше да се наложи да се ожени за нея. Сластта и любовта вървят ръка за ръка, но и двете могат да повехнат като необрани ябълки. Само преди няколко дни яздех по пътя зад едно погребално шествие — носеха ковчега на някаква клетница към енорийското гробище. Процесията мина покрай една кръчма, в която някакъв мъж весело надигаше чашата си. Когато ковчегът мина покрай него, той остави ейла си, свали шапка и падна на колене. Поведението му ме трогна и аз насочих коня си към него.
— Любезни господине — рекох, навеждайки се към него, — вие явно много уважавате мъртвите.
Онзи се захили. Погледът му беше замъглен, лицето — зачервено, а носът му пламтеше като адски въглен.
— Не е кой знае какво, господарю Роджър — изфъфли той, — поне това мога да сторя за нея след четиридесетгодишния ни брак!
Гледам, че моят капелан се тресе от смях. Тиквеникът му с тиквеник! Милият ми празноглавец! Малката ми маймуна!
— Хайде, хайде — върти се на стола си той с пачето перо в ръка. — Сър Роджър — увещава ме, — кралицата чака продължението на дневниците ви.
Има предвид Елизабет, разбира се — чудесно момиче, прекрасна кралица, моя любима, моя приятелка, майка на сина ми и зеница на окото ми.
Е, добре, предполагам, че той има право. Разположен удобно върху златотъканите и добре натъпкани възглавници в стаята ми в центъра на господарската къща, мога да се наслаждавам на нейното великолепие. Тя е истински палат с фасада от светлочервени тухли, украсени с черно боядисани греди и коридори от шахматно подредени каменни плочи. Стаите са украсени със златотъкани драперии, поръбени с хермелин, с произведения на велики художници и с копринени гоблени, а сандъците са пълни догоре със сребърни и златни съдове. По полиците са наредени изделия от италианска майолика12, фаянс от Ниските земи и испанска керамика. Подът е застлан не с тръстика, ами с полирани фламандски плочи, а сводестите прозорци са закрити със стъкла от зелена оловна руда. Топли печки греят кухните и килерите, а водата идва по истински тръби от брястова дървесина. Живея охолно, но невинаги е било така. Ръката на времето отдръпва завесата, скриваща миналото. Погледът ми се прокрадва към мрачните, сводести коридори на историята, застлани с черепи и окъпани в кръвта на онези, с които съм ял, пил и, да ме прощава Господ, с които понякога съм се отдавал на плътски удоволствия. За да не се превърнат думите ми в несвързан брътвеж, трябва да се изразявам ясно. Така ще прогоня духовете от младежките си години, когато, макар да бях още зелен, трябваше да преживея неописуеми ужаси.
10
Златно кълбо, символизиращо монархическа власт, увенчано с кръст с настъпването на ерата на християнството. — Бел.прев.
12
Вид керамика. Дължи името си на остров Майорка, откъдето в Италия попадат произведения на испано-мавританската керамика. — Бел.прев.