— Какво става? — попита Бенджамин.
— Отдавна се съмна — отвърна Корнелий, — а от къщата не подадоха сигнал!
— Дали да не отидем до там? — предложих.
— Кучетата още са навън. Заповедите на Егремонт бяха ясни. Ако светлината не се появи, трябва незабавно да изпратя да му съобщят. Един от стрелците вече препуска към странноприемницата, където е отседнал.
Кастор, който заемаше по-голямата част от леглото ми, стана и се запъти към прозореца, вглеждайки се в потъналата в тъмнина къща, без да помръдва глава. Някак си усещах, че предстои да се разрази истински кошмар. Едно от кучетата-пазачи, сякаш също обзето от лоши предчувствия, зави към просветляващото небе и Кастор се присъедини към него.
Камбаните на някаква далечна църква тъкмо забиха за утринната литургия, когато Кемп и Егремонт, придружен от многочислена свита, в галоп се приближиха към къщата на пазача. Кучетата бяха прибрани. Докато чакахме, Корнелий не беше откъсвал поглед от къщата, сякаш ако се съсредоточеше до крайна степен, щеше успее да види какво не е наред. Тръгнахме по пътеката. Корнелий отвори вратата и влязохме в къщата на смъртта. Точно на прага лежеше един от стрелците. Подът беше хлъзгав от кръвта, изтекла в огромна локва от прерязаното му гърло. В салона намерихме покосени още двама стрелци. На мястото на носа и устата на единия стърчеше стрела от арбалет. Другият лежеше по лице с прерязано от ухо до ухо гърло. Корнелий се втурна в салона. Онези, които вървяха след Егремонт, се скупчиха зад нас. Граф Теодосий се обърна и заповяда на неколцина мъже да се качат на горния етаж. Корнелий изтича от салона с побеляло лице.
— Ковчежето! — извика той. — Ключалката е разбита и държавата я няма!
— Не е възможно! — челюстта на Егремонт увисна.
Кемп ни стрелна с очи, но Бенджамин поклати глава.
Егремонт плесна с ръце.
— Всички тук! — ревна. — В салона! Ти и ти — посочи той двама от своята свита — качете се на конете и препуснете към града! Известете кардинала, че държавата е изчезнала. Нека пристанищата и градските порти бъдат завардени!
Докато Егремонт даваше нареждания на хората си, настана суматоха. После влязохме в салона. Заварихме ковчежето с отворен капак. Хитроумните ключалки на Баркли чисто и просто бяха разбити и ковчежето беше отворено с помощта на лост. Държавата липсваше. Претърсихме внимателно цялата къща. Навсякъде лежаха трупове. Повечето бяха с прерязани гърла, а останалите бяха пронизани от стрели в гърлото или в гърдите. Йонатан, когото Корнелий беше назначил за предводител на стражата, лежеше в леглото си и гледаше нагоре с невиждащи очи. На гърлото му зееше огромна рана, а кръвта беше намокрила елека му и чаршафите под него.
Корнелий не беше на себе си от ярост. По заповед на Егремонт заключиха предната врата на господарската къща и подсилиха охраната при къщата на пазача. Кемп, изумен като всички останали, просто седеше в салона и се взираше в празното ковчеже. После ни помаха да се приближим.
— Не — отговори Бенджамин, още преди сър Томас да зададе въпроса си. — Не, не, не. Не сме забелязали нищо нередно.
Събраха петнайсетте трупа и ги разположиха в зловеща редица в салона. Всичките бяха намерили смъртта си по ужасяващ начин. Махнаха ковчежето от масата, опразниха залата и поставиха стражи отпред. Егремонт, аз, Корнелий, Бенджамин и Кемп се събрахме около дългата грубо скована маса. Известно време Егремонт само седеше и се полюшваше напред-назад.
— Как? — едва прошепна той. — Как е могло да се случи това? Корнелий — озъби се, — нали нямаше тайни входове?
— Няма. И преди да сте попитали, граф Теодосий — не сме забелязали отворен капак на прозорец, нито нещо друго нередно.