Един от хората на Егремонт дойде да ни съобщи, че готвачите са при къщата на пазача. Излязохме от кухнята и минахме покрай отворената врата към мазето. Кастор веднага се шмугна надолу като пор в заешка дупка. Заслизахме надолу по стълбите. Кучето ни изчакваше с разтворени крака, вирната глава и блеснал поглед, сякаш това беше част от играта. Въодушевлението му заинтригува Бенджамин. Подадох на Кастор едно парче сладкиш и му заръчах да се върне горе. Кучето ми се подчини. Таванът на мазето беше измазан с хоросан, имаше тухлени стени и пръстен под. Тримата се заехме да проучваме стените, почуквайки по тухлите. Каквито и надежди да бяхме хранили да открием някакъв таен проход или врата, останахме разочаровани.
(Вече не е така, разбира се. Заради гоненията, на които са подложени католическите свещеници, сега всяка господарска къща разполага с подземия, тайни врати и скривалища. Аз лично имам поне три скривалища. Трябваше да са четири, но съм забравил къде е четвъртото. Построи ги дърводелецът Николас Оуен — мирянин, който се беше посветил в служба на ордена на йезуитите. Той беше Божи човек, дребен на ръст и вечно засмян. После главният шпионин на Елизабет го спипа и клетият Николас попадна в Тауър. Палачът Топклиф така го беше подредил, че трябваше да съчленяват тялото му отново, за да го замъкнат до бесилката и да го обесят. Огромно наследство остави Оуен. Кралството е пълно с построени от него скривалища и ще минат стотици години, преди да бъдат открити всичките!)
Търсенето дотегна на Бенджамин и Корнелий.
— Защо това куче се развълнува така? — попита Бенджамин.
Аз ударих с крак по пода.
— Дали пък тук няма нещо скрито, господарю?
Бенджамин се съгласи. Повикахме слугите и, въоръжени с кирки и лопати, те разкопаха пода. Бенджамин беше много предпазлив. Нареди на един от слугите да донесе торби, в които грижливо събраха пръстта.
— Тук има нещо! — извика един от тях.
Бенджамин го изблъска, приклекна над грамадната дупка и впери поглед вътре. Наведе се и вдигна парче жълтеникав плат, който беше покрит с пръст и се разпадаше от старост. Грабна лопатата от ръцете на слугата и започна внимателно да копае. Бяхме принудени да се върнем на стълбището, понеже подът на мазето беше зейнал като яма. Протегнали шии, видяхме Бенджамин да изравя парче плат, навито на руло.
Когато най-накрая успя да го измъкне цялото, го отнесохме горе и Бенджамин внимателно го разви. Оказа се дебел, стар гоблен, от онези, които се окачваха по стените. Беше избелял, изпоцапан и криеше отблъскващи останки — женски скелет. Костите бяха трошливи, от зеещия череп висяха сиви кичури коса. Едно от ребрата беше счупено, а останките от рокля бяха целите в тъмнокафяви петна. Слугата изруга и се отдръпна. Бенджамин обаче внимателно положи скелета на пода. Една от костите на китката изтрака, докато господарят ми претърсваше гънките на плата. Накрая той измъкна малък медальон с капаче, върху което бяха гравирани инициалите И. М.
— Това няма нищо общо с нашето търсене, нали? — попита Корнелий.
Бенджамин поклати глава.
— Това, което виждате, сър, са тленните останки на Изабела Малвъл, някогашната собственичка на това мрачно имение. Някой се е промъкнал в къщата й, ограбил я е и дори й е счупил реброто, вероятно опитвайки се да я накара да издаде къде е скрила богатството си — Бенджамин посочи към тъмните петна по парцалите. — После са й прерязали гърлото, омотали са трупа й в някакъв гоблен и са я заровили в мазето.
Не откъсвах поглед от медальона. И преди бях виждал тези инициали — върху гоблен в подобното на пещера подземие на лорд Харон.
Глава седма
Бенджамин нареди да отнесат останките в салона и да ги положат до останалите трупове. Пратихме още един куриер в Уестминстър.
— Съмнявам се да има наследници или роднини — заяви Бенджамин. — Затова кралят ще трябва да реши по-нататъшната съдба на останките на клетата жена.
Заедно с Корнелий отидохме в къщата на пазача, където ни очакваха Осуалд и Имелда. Денят преваляше. На средата на пътеката спрях и се обърнах към господарската къща с нейните прозорци със затворени капаци и с мрачните й стени. Къщата на смъртта! Дали убийството на стопанката й пораждаше това усещане за витаещо зло? Дали духът на старицата все още бродеше из нея, търсещ възмездие като бащата на Хамлет за жестоката си смърт? Не се съмнявах, че лорд Харон и неговата шайка са отговорни за страховитото убийство на старата жена, че през някоя нощ са се вмъкнали в къщата като плъхове в хамбар, разграбили са всичко и са измъчвали старата Изабела до смърт. След това сигурно са увили трупа й в онзи гоблен и са го заровили в мазето, а после са заличили следите си, за да изглежда, че стопанката на къщата и всичките й притежания са изчезнали мистериозно. По-важният въпрос обаче беше дали лорд Харон и шайката му са щурмували предната врата, или са използвали някой таен проход и вход, които още не бяхме намерили.