— Роджър? — Бенджамин и Корнелий ме наблюдаваха озадачени.
— Извинете ме.
Настигнах ги и влязохме при Осуалд и Имелда, които трепереха от страх в тясната стаичка на пазача. Седяха на една пейка, хванали се за ръце, и приличаха на призраци. Стрелците им бяха съобщили за ужасяващите събития.
— Не знаем нищо — заяви Осуалд и прегърна жена си през раменете. — Не сме участвали в нищо нередно.
Понякога можеш да прецениш дали някой казва истината още щом си отвори устата. Дълбоко в себе си знаех, че Осуалд не лъже. Те бяха две невинни души, попаднали случайно в тази вероломна игра. Млад мъж и съпругата му, горящи от желание да успеят в града, чието близко познанство със силните на деня им беше навлякло истинско проклятие. Корнелий и Бенджамин си мислеха същото. Седнахме срещу двамата готвачи. Бенджамин улови ръката на Имелда и я увери, че може да разчита на закрилата на кардинала.
— Просто ни кажете всичко, което знаете — насърчи ги той. — Какво се случи през изминалите дни?
— Идвахме четири пъти — отвърна му Осуалд. — И четирите пъти всичко беше наред.
— Разкажете ни пак — пожела Бенджамин.
— Винаги пристигахме точно преди да удари три часът. Мастър Корнелий ни съпровождаше до вратата на къщата и ни пускаше вътре. В господарската къща винаги цареше мрак — не е много приветливо място. Коридорите и стаите бяха тъмни, но войниците и дори Нокталиите бяха дружелюбни. Понякога се случваше някой да закачи Имелда, но не създаваха проблеми.
— Ходили ли сте в някоя друга част на къщата? — попита Бенджамин.
— Само веднъж — отговори Осуалд. — Всъщност може би два пъти използвахме малкото отходно място, което се намира надолу по коридора, близо до мазето.
— През повечето време — намеси се Имелда — си стояхме в кухнята. Печахме хляб…
— По колко самуна приготвяхте?
— Двайсет и осем-трийсет — отговори тя. — Не вземахме нищо със себе си. Граф Егремонт беше категоричен за това. Месото и останалите продукти вече си бяха тук.
— Печахме и готвехме — обясни Осуалд. — Режехме зеленчуци, почиствахме съдовете и подносите, приготвяхме овесена каша за закуска на следващата сутрин и подреждахме масата за вечерята в девет.
— Винаги ли бяхте заедно? — поисках да разбера аз.
— Аз настоях — рязко отговори на въпроса ми Корнелий.
— И не сте забелязали нищо нередно? — попита Бенджамин.
— Не, сър! — поклатиха глави Осуалд и Имелда.
— Как ви се струваше Йонатан? — продължи да разпитва Корнелий.
— Мълчалив, умислен. Доста напрегнат — отговори Осуалд. — Дочух един от стражите да казва, че винаги си вземал много храна, но никога не я изяждал всичката.
— Всички бяха напрегнати — заяви Имелда.
— Напрегнати ли? — попитах.
— Къщата не им се нравеше. Твърдяха, че е обитавана от духове. Един от стражите дори каза, че нощем чувал шумове.
— Какви шумове? — запита Корнелий.
— Не знам какво имаше предвид — отвърна тя, — но старата къща скърцаше. Останете ли известно време в нея, сър, сам ще се уверите.
— Но не може някой да се е бил скрил в къщата, нали? — добави Осуалд. — Когато стражите се разхождаха, забелязах, че дъските по пода и стълбището скърцат. Господарю — готвачът тревожно погледна към Корнелий, — разбрахме, че всички в къщата са мъртви. Един от войниците на портата каза, че гърлата им били прерязани. За тази работа трябва да е била нужна една малка армия — засмя се нервно той, — а не един готвач и жена му. Ето — отвори той кожената торбичка, която носеше. — Това са примерни сметки за услугите ни. Окончателният отчет е вкъщи — той пъхна хартийките в ръката на Бенджамин. — Обещаха да ни платят.
— И ще ви платят — увери го Бенджамин и се изправи.
Благодари на готвача и съпругата му и те излязоха. Корнелий протегна краката си, скръсти ръце и се облегна на стената. С полузатворените си клепачи приличаше на заспал.
— Що за човек беше Йонатан? — попита Бенджамин.
— Беше от личната стража на императора — отговори Корнелий.
— Под твое командване ли беше?
— Не. Под командването на граф Теодосий, както се предполага, че съм и аз.
— Предполага ли се? — озадачи се Бенджамин.
— Моят статут е по-особен — усмихна Корнелий накриво. — Служа на императора в мир и във война. Аз съм негов личен пратеник. Останалите са хора на Егремонт. Защо питате?