— Какво става, господарю?
— Научих нещо, Роджър. В нощта, в която всички онези мъже бяха избити, добрите ни готвачи изпекли малко месо и наредили масата. Убедени са, че Йонатан не е давал нареждане на войниците да разчистват след вечеря, което е странно, нали? Защото в нощта на убийството някой все пак е почистил кухнята и е премахнал всички следи от храната и напитките.
— Мислите, че убийците са го направили, така ли?
— Възможно е — направи гримаса Бенджамин. — Но може и да е само съвпадение. Имелда каза, че Йонатан се е оплаквал от мишките и е държал кухнята да се поддържа чиста.
— Значи ли това, че сте намерили отговора — попитах аз.
— Ще видим — заяви Бенджамин.
Излязохме от гостилницата и се присъединихме към останалите двама. Кемп беше нетърпелив, но Агрипа изглеждаше полузаспал. Когато пристигнахме в града, тъкмо бяха започнали да подреждат пазарските сергии, но сега вече беше пълно с хора. Радвах се, че съм далеч от имението Малвъл с неговите трупове, кървави загадки и коридори, едва осветени от лунната светлина. Наложи се да слезем от конете и да ги водим пеша. Аз изостанах от другите, загледан в група лакримози41. Тези хора принадлежаха към странен култ, в който се допускаха както мъже, така и жени. Последователите му бръснеха върха на главите си, боядисваха лицата си в червено и се обличаха от глава до пети в кафяви вълнени раса, които пристягаха в кръста с връв. В едната ръка носеха тояга, а в другата — молитвена броеница. Преди Хенри да се нахвърли срещу католическата църква, те често можеха да се видят из големите градове от Дувър до Берик. Водачът им винаги носеше кръст, а името си дължаха на непрестанния си плач или по-точно вой. Протягаха ръце към небето и горестно оплакваха както своите, така и чуждите грехове. Групата, която видях, наброяваше шестнайсетина души, които помагаха на сълзите си да потекат, като се удряха един друг с възлести въжета. Ама че забавна сбирщина тиквеници! След тях едно сляпо момче с превързани с парцал очи биеше барабан, а от двете му страни две момиченца, очевидно дъщери на някой от последователите на култа, поднасяха към тълпата просешки панички. Наблюдавах ги, докато минаваха покрай мен. Бенджамин ми подвикна да не се помайвам. Разбързах се и в това време забелязах раздвижване сред тълпата. Там беше Цербер, копоят на лорд Харон, който ме гледаше предизвикателно. Явно лорд Харон не ме беше забравил и аз за пореден път се запитах дали убийствата в имението Малвъл не са негово дело.
Най-накрая стигнахме до „Розата и короната“ — приятна странноприемница, разположена с лице към улицата. Поверихме конете си на един коняр и влязохме. Съдържателят хвърли един поглед на обточения с хермелин елек на сър Томас и, предусещайки печалбата, забърза към нас със светнало лице.
— Вино, господа? Гозба с месо, ваши превъзходителства?
— Млъквай! — сряза го Кемп. — Искам да видя трупа. Нали не си го местил?
Усмивката на ханджията угасна.
— В стаята горе е — изскимтя той. — Един войник още го пази.
Поведе ни нагоре по разнебитеното стълбище. Насред коридора един стрелец подпираше стената, дъвчейки парче наденица. Когато разпозна сър Томас, той се изправи и облиза пръстите си. Съдържателят откачи връзка ключове от колана си и отключи вратата. Стаята представляваше таванско помещение и в нея имаше тясно легло, разнебитен умивалник с пукната купа и кана, пейка под прозорците и малка маса с два стола. Трупът лежеше на прага, покрит с мръсно платно, което Кемп отметна.
И приживе Хенли не се беше отличавал с хубост, а в смъртта изглеждаше направо гротескно с тлъстото си лице, изцъклени очи, полуотворени, лигави устни и страшната червена рана на гърлото. Агрипа, сякаш отегчен, отиде и седна на леглото, играейки си с токата на колана си. Кемп погледна към мъртвеца и отвърна поглед, отвратен от мухите, които кръжаха над локвата кръв. Претърсих трупа на мъжа за кесията му, но не я открих.
— Не съм я взел аз — изврещя ханджията от прага.
Разбира се, че крадливата сврака я беше отмъкнала, но нямаше да си признае.
— Разкажи ни какво се случи — Бенджамин се изправи и издърпа съдържателя в стаята за елека.
Ханджията облиза устни и запримигва, докато премисляше дали да излъже, или да каже истината.
— Кажи ни истината — посъветва го Бенджамин — и може да задържиш онова, което си взел от трупа — парите му, пръстените му, а виждам, че и ножницата на колана му е празна. За такива кражби можеш да увиснеш на въжето.