— Но нали Егремонт я провери! — възкликнах аз. — Пък и Кемп ни каза, че истинската държава има таен белег. Егремонт със сигурност е знаел за него.
— Роджър — засмя се Бенджамин, — онази част, която е от злато и сребро, може лесно да се фалшифицира; не е трудно и да се намерят подобни скъпоценни камъни. Готов съм обаче да се обзаложа, че аметистът на върха на държавата е особен. Тъкмо затова Хенли е поискал да му донесат свещ от пчелен восък. Светлината от лоената свещ не е чиста, а фитилът доста пуши и пращи. Подозирам, че Хенли е бил един от малцината, които могат да разпознаят държавата на Карл Велики. Човекът, откраднал държавата от имението Малвъл, я е занесъл на Хенли, за да може търговецът на реликви да я провери. Ами проверил я е, разбрал е, че не е истинската и е избухнал в смях.
— Заради което набързо са му прерязали гърлото — добавих аз.
— О, да, нашият убиец сигурно се е ядосал — Бенджамин направи пауза. — Трябва задължително да проверим къде са били Кемп, Егремонт и Корнелий миналата вечер.
— Да не забравяме и лорд Харон.
— Да — съгласи се Бенджамин. — Нашият убиец не само е бил бесен, но и е трябвало да затвори устата на Хенли. Търговецът на реликви е бил глупак. Бил е обречен от момента, в който е прекрачил прага на онази таванска стая.
— И смяташ, че в къщата на Хенли ще открием нещо, което ще ни помогне да разбулим тайната? — попитах.
— Възможно е — отвърна Бенджамин.
Стигнахме до еврейския квартал и се отправихме към болницата „Сейнт Томас ъв Ейкорн“. Просякът, който клечеше на стълбите й и чоплеше раните си, ни посочи една тясна бедняшка къща, притисната между два магазина.
— Там живее Хенли — изграчи просякът. — Всички го знаем с какво се занимава. Често излиза да продава лъжливите си реликви на поклонниците.
Оставихме конете си в една кръчма наблизо, платихме монета на конярчето, прекосихме улицата и потропахме на вратата. Беше заключено, но ключалките и резетата никога не са били пречка за Шалот, така че скоро успях да отворя вратата. Къщата беше тъмна, доста зловеща и изпълнена със странна миризма. Капаците на прозорците в приемната бяха затворени, по стените висяха паяжини, а по мебелите се беше натрупала прах. Кухнята и килерът бяха спарени и мръсни. Работилницата на Хенли се намираше в една стая в задната част на къщата. Вонята там беше толкова противна, че се наложи да отворим прозорците. Бенджамин надзърна в гърнето, което висеше на метален прът над побелялата пепел в огнището. Измъкна камата си и разбърка съдържанието му. Повдигна ми се при гледката на сварените котешки глави, птици и други дребни животни. Смрадта беше толкова непоносима, че се дръпнах и повърнах. Бенджамин остана невъзмутим и заразглежда предметите по масите и полиците.
— Какъв хитрец — прошепна той. — Можел е да те научи на едно-друго, Роджър. Реликвите винаги представляват кости, парчета плат, дърво или кожа — той взе малко ковчеже от позлатено сребро. — Хенли трябва да си е докарвал добри пари. Вземал е късче котешка кост, сварявал я е, почиствал я е, слагал я е в ковчеже от позлатено сребро и ето ти костица от пръста на който светец си поискаш.
Господарят ми трябва да беше уловил блесналия ми поглед.
— Не, Роджър, край с реликвите в нашето имение — закани ми се той с пръст. — Реликвите са забранени.
Бенджамин прекоси стаята и се загледа в една полица със счетоводни книги. Свали ги и заразглежда сметките за дължими суми и за спестявания при банкерите.
— Кралят ще се зарадва — промърмори той. — Сигурен съм, че Агрипа ще му каже за смъртта на Хенли и скоро цялото му състояние ще влезе в хазната.
По-интересна обаче беше една книга с кожена подвързия. Беше отпечатана и публикувана в Брюж и представляваше списък на най-важните реликви в западното християнство, съставен от някакъв нидерландски учен. Бенджамин откри статията за държавата на Карл Велики. Имаше груба скица, на която разпознах реликвата. Текстът отдолу беше по-прецизен. В общи линии описваше точно държавата, разказваше, че първоначално е била собственост на великия император, че после е била изпратена на Алфред Велики и че английските крале я пазели скрита на тайно място. Авторът обаче не даваше подробно описание на аметиста. Вместо това в полето Хенли беше надраскал: Per ig. Cruc. Ixthus vid.
— Това пък какво е? — попитах.
Господарят ми, който много го биваше с тайнописите, огледа надписа.
— Смесица от латински и гръцки — отвърна ми той. — Ixthus е гръцката дума за символа на Иисус, нашия Спасител42.
42
Ixthos (Ichthos — гр. риба) съдържа първите букви на фразата Iesus Christos Theou Uios Soter, поради което рибата е употребявана като условен символ от първите християни. — Бел.прев.