— Кълна се в душата на майка си! — заявих.
Бенджамин си отдъхна, но не сведе меча си.
— Моля ви, господарю — пошегувах се, — не ме карайте да обещавам и че няма да вкусвам вино и да целувам момичета!
Бенджамин се усмихна едва-едва.
— Ще се тревожа за теб, докато отсъствам, Роджър. Май пак си се захванал с твоите лекарства, а? Церове против настинка, други, от които на плешивците пониква коса, трети, от които дебелаците отслабват, и такива, от които мършавите се закръглят.
Преглътнах тежко.
— Роджър, нали си даваш сметка, че подобни шмекерии могат да те отведат на бесилката? Сега искам да донесеш всичките си лекарства тук долу. Хайде върви!
Подчиних се, без да се помайвам. Предчувствах какво ще последва. Плачеше ми се, докато слагах в торбата спечените кравешки фъшкии (с които лекувах окапването на косата), агнешките тестиси (цярът на Шалот за мъжка сила), изсушените тритони (моят лек срещу настинка), сока от дилянка (срещу безсъние) и последното ми откритие — изсушено слънчогледово семе, смесено със свинска урина и стрити фурми, за придобиване на повече мъжественост. Натъпках стъклениците и шишенцата в една овехтяла кожена торба и се сбогувах с тях като с близки и обичани приятели. После се върнах долу. Слава Богу, Бенджамин беше прибрал меча си в ножницата, но сега държеше в ръцете си лопата, която изгледах с боязън. Излязохме навън и той ме поведе през ливадата към древния хълм, който се издигаше над воденицата. Със сълзи на очи огледах обраслия с тръстика речен бряг, наслаждавайки се на спомените си за сладките нощи, прекарани там с Луси Уидърспун.
— Какво ще правим, господарю? — попитах.
Бенджамин започна да копае. Наблюдавах го с любопитство, а грешното ми сърце отново се изпълни с надежда. Бенджамин се интересуваше от антики — бяхме копали на същото място и преди в търсене на развалините на стара римска крепост и бяхме събирали предметите, оставени от хората, населявали това място в древността.
— Търсите ли нещо, господарю? — попитах в очакване.
— Не, Роджър. Просто изкопавам дълбока яма.
Той продължи да копае, а аз стоях умърлушен, стиснал в ръка торбата с чудотворните си лекове. Тогава погледът ми попадна на нещо. Не е ли странно как понякога нещо съвсем обикновено може да разкрие какво ни е подготвило бъдещето? Бенджамин изкопа древно острие на копие, покрито с ръжда, но все още здраво и в прилично състояние. Под ръждата и пръстта видях емблема — римски орел с разперени криле.
— Можеш да го задържиш, Роджър — Бенджамин изтри потта от лицето си и ми подаде острието. — Реликва от миналото.
Реликва! Казвам ви, дълго след събитията, които предстояха, самото споменаване на реликви ме изпълваше с ужас. Острието беше знак, мрачна поличба за страхотиите, които ни чакаха, и обещание за смъртна опасност! За изпълнени с черна злоба сърца и кървави, загадъчни убийства. За заплахите на Големия звяр, за отбиването на ударите и попаденията в битките с кама и меч, за жестоките и коварни нападения и най-вече за риска, на който предстоеше да бъде поставен животът на клетия стар Шалот. Целият се облях в пот и стомахът ми се сви, което винаги се случва, когато бъде застрашен дори косъм от скъпоценната ми глава. Повярвай ми, любезни читателю, ако знаех какво предстои, щях да скоча в ямата и сам да се закопая, за да намеря спасение в земните недра. Вместо това пуснах острието в кесията си и продължих да наблюдавам как господарят ми копае. Най-после той приключи и протегна ръка.
— Дай ми торбата, Роджър.
Усмихнах се насила, но му я подадох. Дори ми мина мисълта да попия някоя сълзица, но се радвам, че не го направих. Разучавал съм играта на актьорите на Ричард Бърбидж14 и, както му писах, намирам, че някои от тях прекаляват с цивренето, което съсипва целия ефект. Бенджамин взе торбата и коленичи. Извади малка стъкленица с масло от джоба си, изля я върху торбата и запали огнивото. Грубият сух плат скоро се разгоря. Бенджамин излезе от дупката и двамата се вгледахме в лумналите пламъци, които превърнаха торбата в черна пепел. Признавам си, че бях впечатлен. Само добрият Господ знае какво съдържаха тези лекарства. Все пак не всеки ден може да се види огън със син пламък! Бенджамин сложи ръка на рамото ми.
— Така е най-добре, Роджър. Това ще те държи далеч от неприятности. Не искам да ходиш в Лондон. Не искам да се виждаш с Миранда. И не желая да продаваш лекарства. Разбра ли ме?
Аз замигах невинно. Бенджамин се засмя, поклати глава, взе лопатата и започна да зарива дупката. Стоях и гледах, опипвайки острието в кесията ми. В ума ми вече се оформяше неясна идея, но в подобни случаи е най-добре човек да запази мълчание.
14
Английски актьор и собственик на театър от епохата на Ренесанса, приятел и съратник на Уилям Шекспир. — Бел.ред.