Той се отдалечи и заприказва с чиновниците, отваряйки ковчежетата и сандъците. Аз стоях и се взирах във водата, безразличен към бъркотията и хаоса наоколо. Бенджамин се върна.
— Кралят ще остане изключително доволен. Богатствата на Харон се оказаха несметни.
Хвана ме под ръка и заедно се отдалечихме от чиновниците, които вече изнасяха сандъците и торбите.
— Известно ни е, че френските пратеници са напуснали Лондон — продължи Бенджамин.
— Ако те са купили държавата, трябва да са платили с френски пари, лорд Харон вероятно е настоял за това. Тук обаче, с изключение на няколко монети, няма и следа от френско злато или сребро. Един от чиновниците ми каза, че са намерили сандък, пълен с монети, които изглеждали съвсем нови, сякаш Харон тъкмо се е сдобил с тях. Не са английски, нито френски или германски, ами сребро и злато от монетния двор на Италия.
Така се смаях, че чак зяпнах.
— Вие давате ли си сметка какви ги говорите, господарю?
— Да, давам си сметка — потри лицето си Бенджамин. — Подозирам, че лорд Харон е откраднал държавата и я е продал на папските пратеници. Ще ми се да знам кой обаче е продал копието на французите. Логичното заключение е — заяви той, надничайки през рамо, — че тъй като копието беше у Кемп, у него трябва да е и френското злато.
Глава десета
Докато чиновниците и войниците пренасяха богатствата в чакащите каруци, Егремонт, Корнелий, Кемп, Бенджамин и аз се събрахме в подземието на Харон за кратък съвет.
— Държавата я няма — подхвана Егремонт. — Никаква следа от нея. Всичко, което успяхме да сторим, сър Томас и мастър Бенджамин… — безочливият кучи син едва благоволи да забележи присъствието ми — … е да ви помогнем да арестувате шайка разбойници. Няма доказателства, че тези злодеи имат пръст в кражбата на държавата, но все пак…
Той плъзна поглед настрани към Корнелий.
— Граф Теодосий искаше да каже — хлътналите очи на Корнелий не изпускаха моите от поглед, — че Хенри Английски се сдоби с цяло състояние, а ние останахме с празни ръце. Не забравяйте, че ние също можем да наемаме шпиони в Англия — среброто и златото говорят на всички езици. До нас достигнаха слухове, че французите и папските пратеници също искат държавата. Узнахме също, че тя се продава и че за убийствата в имението Малвъл вече знаят всички, които проявяват интерес към реликвата.
— Скоро ще трябва да отплаваме — прекъсна го Егремонт. — Трябва да се върна при господаря си в Антверпен и да му кажа, че държавата вече не е в негово владение, нито във владение на Хенри Английски. Естествено, за мен ще е истинско чудо, ако из Ламанша се появят императорски кораби или галери.
Аз просто си седях, а в главата ми цареше хаос. Очевидно Корнелий подозираше, че има нещо гнило в цялата работа. Разбирах само, че държавата, която е била копие, не е била открадната от лорд Харон, ами от някой друг. Този тайнствен крадец я беше продал на Харон, а той от своя страна я беше изтъргувал на папските пратеници.
— Трябва да се изкъпя — обади се граф Егремонт, изтупвайки праха от ръкава си. — Мастър Корнелий?
Двамата излязоха от подземието. Кемп ги чакаше да си тръгнат, барабанейки с пръсти по масата.
— Не знаят цялата истина, нали? — каза Бенджамин. — Сър Томас, на двамата с вас ни е известно, че от имението Малвъл не е била открадната държавата, а нейното копие. Крадецът го е занесъл на търговеца на реликви Хенли, който го е обявил за фалшификат. Крадецът обаче е бил решен да излезе на печалба и го е продал на лорд Харон, а той от своя страна го е продал на папските пратеници в Лондон.
Кемп леко повдигна едното си рамо.
— Имате ли доказателства за тези свои твърдения, мастър Даунби?
— Да, имам доказателство. Когато прегледате съкровищата на Харон, ще откриете сред тях наскоро изсечени италиански монети. Смесица от сребро и злато, която широко се използва във Флоренция, Рим и Падуа.
— Лорд Харон не си е губил времето.
— Като всеки друг на негово място — отвърна рязко Бенджамин. — Малцина биха могли да разполагат с толкова пари. Чуждестранните пратеници обаче са съвсем друго нещо. Лорд Харон е търсел бърза печалба, а пратениците са могли да напуснат кралството за един ден с реликвата.
— Да не би да искате да кажете — прекъсна го Кемп, оглеждайки се боязливо към входа да не би някой да подслушва, — че кралят ни е възнамерявал да измами императора?
— Не казах това — бързо отвърна Бенджамин. — Само изказвам предположение, за което имам сериозни основания.
— Но това не е всичко, нали? — изсъска в отговор Кемп.